Минималната работна заплата (МРЗ) все пак ще се повиши до 620 евро (1213 лева), а майчинството за втората година ще се увеличи с 15% и ще стане 460 евро от 1 януари. Това стана ясно от брифинга на управляващото мнозинство след края на извънредното заседание на Съвета за съвместно управление, на които бяха утвърдени параметрите на трите бюджета за 2026 г. Данните бяха представени от зам.-председателя на ГЕРБ Деница Сачева, която потвърди съгласието на управляващото мнозинство, заедно с Йордан Цонев (ДПС-НН), Атанас Атанасов (БСП) и Павела Митова (ИТН).
"Постигнахме съгласие около предложените параметри. Обединихме се около позицията, че това са единствените възможни бюджети, които намират труден баланс между икономическите и политическите разбирания на експертите в трите ни партии, както и към очакванията на синдикатите, бизнеса и гражданите. Това е и много фин баланс между приходите и разходите", обясни Сачева.
Мнозинството се е съгласило за още социални увеличения - майките, които се върнат на работа през втората година, вече ще получават 75% от обезщетението, а не както са 50% в момента. От оскъдните данни, които бяха представени, стана ясно още, че за общините са предвидени 980 милиона евро за капиталова и инвестиционна програма.
Още: "Кой ще е героят в Бюджет 2026": КНСБ организира предупредителен протест под прозорците на властта
Припомняме, че с този си ход управляващите дават крачка назад след острите критики на икономисти, финансисти и експерти от опозицията относно първоначално оповестените намерения на властта да замрази част от увеличенията на социалните плащания, в това число и задължителното по закон повишение на МРЗ. Критики дойдоха и от свои - шефът на Фискалният съвет и бивш финансов министър на ГЕРБ Симеон Дянков направи апокалиптична прогноза за финансовата рамка на страната в следващите две години: Данъците ще се вдигнат, а 2027 г. ще бъде година на голяма финансова криза.
На този фон вероятно ще се сбъднат и очакванията бюджет 2026 г. да бъде предпазлив от гледна точка на тежки финансови реформи и справяне с дългогодишно трупани проблеми. Няма изгледи и да се пребори основния източник на критики, свързан с непрестанното увеличение на държавната администрация и заплащанията им.
Според предварителните очаквания още догодина не се предвижда ръст на тавана на пенсиите, който е 3400 лева. Разчетите сочат, че ще продължи да се увеличава броят на пенсионерите. Средната пенсия ще достигне 541 евро, като реалното нарастване е изчислено на 4,8 на сто, след като се приспадне прогнозираната инфлация от 3,5%.
Румънски сценарий?
В същия момент в изключително критичен доклад на Фискалния съвет бяха отправени препоръки за намаляване на броя на полицаите, който расте при намаляващо население, държавните служители да плащат личните си осигурителни вноски, както всички останали служители и да се намали общинската администрация чрез сливане на общини. Причината за предложенията - оптимизиране на рекордното нарастване на разходите за персонал в държавния бюджет през последните две години, което се очертава като сериозен проблем и за Бюджет 2026.
"Заложените приходи във финансовата рамка за 2025 г. няма да бъдат изпълнени, каквито бяха и първоначалните очаквания. Очертава се изпълнение на приходите на около 95% от планираното", обяви пък бившият финансов министър и санкциониран по закона "Магнитски" за глобална корупция Владислав Горанов от ГЕРБ в интервю преди дни. Неизпълнението в приходната част ще бъде компенсирано през по-малки разходи и бюджетът ще приключи в рамките на дефицит от 3%, заяви Горанов пред БНР.
Снимка: iStock
Още: Властта отказа да реформира тежките проблеми в пенсионната система
Той отказа да обяви точни числа, но справка в средносрочната бюджетна прогноза показва, че общите приходи по консолидираната фискална програма възлизат на 90,3 млрд. лв. 5% неизпълнение при този размер на очакваните приходи се равнява на около 4.5 млрд. лв. минус. Бюджетът бе критикуван за нереалистично завишени приходи още при приемането му, особено в частта на заложения ръст на постъпленията от ДДС. Самият Горанов е обявявал, че дефицитът тази година ще е 5-6% от БВП. Минус от 4.5 млрд. лв. в сметките на хазната се равнява на 2% от БВП.
