Плутон е най-известната планета в Слънчевата система, открита на 18 февруари 1930 г. Някога смятан за деветата планета, той вече загуби този статут. Учените виждат истинския му вид едва през 2015 г., когато НАСА за първи път получава близки изображения. Това съобщи изданието „Фокус“. Плутон вече не е планета, а планета-джудже.
Какво е известно за Плутон?
Плутон е открит от астронома Клайд Томбо, след като Пърсивал Лоуел предполага съществуването на неизвестен масивен обект, който влияе на орбитите на Уран и Нептун. Въпреки малкия си размер, той все още е класифициран като планета през 30-те години на миналия век. Плутон е кръстен на бога на подземния свят, а най-известната му повърхностна характеристика, голямо ярко петно с форма на сърце, сега е кръстено на Томбо.
Най-после: Разгадаха тайната на климата на Плутон
През 2006 г. Международният астрономически съюз преразгледа критериите за планетите. Плутон, въпреки че обикаля около Слънцето и има сферична форма, не е доминиращото тяло в неговата орбита – той не е разчистил пространството от други големи обекти. Поради това е прекласифициран като планета джудже.
Плутон се движи в пояса на Кайпер, регион отвъд Нептун, където се намират много ледени тела. Орбитата му е силно удължена и наклонена под ъгъл от 17 градуса спрямо равнината на другите планети. Това води до значителна промяна в разстоянието му от Слънцето: от 4,4 на 7,3 милиарда км. За сравнение, Земята е на 150 милиона км.
Учени разкриха тайната на "сърцето" на Плутон
Ексцентричността на орбитата му е 0,25 (на Земята е само 0,0167), което прави траекторията на Плутон една от най-необичайните в Слънчевата система. Учените отдават това на гравитационното влияние на Нептун и други гиганти.
Диаметърът на Плутон е 2376 км - един и половина пъти по-малък от този на Луната. Той има пет луни: Харон, Никта, Хидра, Цербер и Стикс. Температурата на повърхността е -230 °C, а гравитацията е толкова слаба, че човек би могъл да скочи 15 пъти по-високо, отколкото на Земята.
Атмосферата е съставена главно от азот, метан и въглероден оксид. С отдалечаването на Плутон от Слънцето, част от атмосферата замръзва и „пада със сняг“ върху повърхността, а когато се върне по-близо, става същата.
Един ден на Плутон трае 153 земни часа. А годината е 248 земни години. Тоест, от откриването му не е минала дори една „плутонова“ година - това ще се случи едва през 2178 г.
През 2015 г. учените за първи път получиха подробни изображения на Плутон. Те ясно показват ярка, сърцевидна структура, наречена регион Томбо. Тя е изградена от азотен лед и има приблизителен диаметър от 2300 км.
Плутон остава един от най-загадъчните светове в Слънчевата система - малък, леден, с орбита, различна от всяка друга, и „сърце“, което се е превърнало в негов разпознаваем символ.
Нов обект е открит отвъд Плутон – възможна древна реликва от Слънчевата система
