Инженери от Младежкия космически център на Московския държавен технически университет "Бауман" са разработили сателити, които ще използват отварящо се в Космоса платно за промяна на параметрите на орбитата си. Извеждането в орбита на две такива устройства може да се осъществи през декември 2019 година, съобщава БГНЕС, позовавайки се на РИА Новости.
Още: Първите свръхнови във Вселената вероятно са създали вода
Още: Магнитна буря за четвъртък, 1 май 2025: Прогноза от САЩ
"Разчитаме, че това ще стане през декември тази година", каза представителят на Младежкия космически център Анатолий Шаповалов. Той добави, че все още не е ясно на коя конкретна ракета сателитите ще летят като свързан товар.
Устройствата, разработени съвместно с Физическия институт "Лебедев" на Руската академия на науките, се наричат "Ярило". Те са създадени за изучаване на Слънцето в рентгеновия диапазон.
Устройствата могат да променят орбитата си с помощта на въртящо платно. След като влезе в орбитата, спътникът се разгъва с помощта на маховици и магнитни намотки, а генерираната центробежна сила изправя платно. На надморска височина от 600 километра, където се планира да бъдат изпратени двата сателита "Ярило", този дизайн може да работи само като аеродинамична спирачка поради доста плътната атмосфера.
Още: Физик смята: Гравитацията допълнително подкрепя теорията, че живеем в симулирана вселена
"Получаваме контролирано падане, започваме да забавяме скоростта и ги спускаме. С тяхна помощ можете да извеждате спътници в орбита, можете да се спуснете в по-ниска орбита", каза Шаповалов, добавяйки, че те са оборудвани със система за повторна употреба, т.е. след преминаването към желаната орбита, платно може да бъде сгънато.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Магнитна буря за сряда, 30 април 2025: Прогноза от САЩ
Още: Зомби звезда, способна да унищожи живота на Земята, се движи бързо в нашата галактика
Следващата стъпка може да бъде сателит за полет до Луната - там ще бъде възможно да се реализира напълно технологията на слънчевото платно. Според експерти от центъра, от една геостационарна орбита (около 36 хиляди километра над Земята), спътник с такова платно може да лети до Луната след две години.
