Слънчева дупка изпраща слаба магнитна буря на Земята

Но както отбелязват специалистите, слънчевата буря ще бъде слаба. Очаква се тя да бъде от ниво G1 – такава буря има потенциала да причини незначителни колебания в електрическите мрежи и да повлияе на някои сателитни функции – включително тези за мобилни устройства и GPS системи. Освен това ще донесе полярно сияние.

Тъй като Слънцето се движи към пика на своята активност в поредния слънчев цикъл, бъдещите геомагнитни бури може да не са толкова безобидни. В исторически план най-силната слънчева буря е тази от 1859 г., наричана „Събитието на Карингтън“. Според експерти тя е освободила енергия, еквивалентна на 10 милиарда едномегатонни атомни бомби. Получените полярни сияния осветявали нощното небе по-ярко от всяка пълна луна и се виждали чак на юг до Карибите.

Има ли "дупки" на Слънцето?

Колкото повече учените изследват Слънцето, толкова повече научават за различните активности, които се извършват на повърхността му. Миналия месец слънчевите петна се превърнаха в големи нишки от магнетизъм, изпращайки повече изригвания в нашата посока.

Короналните дупки са области в горната атмосфера на слънцето, където наелектризираният газ (или плазма) на нашата звезда е по-хладен и с по-малка плътност. Такива дупки са и местата, където линиите на магнитното поле на слънцето, вместо да се завъртят обратно, се излъчват навън в Космоса. Това позволява на слънчевия материал да се издигне в поток, който се движи със скорост до 2,9 милиона километра в час.

Когато бъдат изхвърлени в посока към Земята, плазмата и слънчевите частици може да достигнат до нас за 15 до 18 часа. Взаимодействието на силно магнетизирани частици с магнитното поле на планетата води до геомагнитни бури, които се класифицират в класове от G1 (слаби бури) до G5 (екстремно силни бури).

ВИЖТЕ ОЩЕ: Когато Слънцето се ядоса: най-лошите слънчеви изригвания в историята