Активисти на "Грийнпийс" от България и Румъния разпънаха огромен спасителен пояс на пясъчната граница между двете държави. Заедно те настояха за забрана на нови сондажи за нефт и газ по дъното на Черно море. Събитието се състоя на 21 септември, като в него се включиха близо 50 участници.
Вижте видеа от акцията тук.
"Причината за организирането на тази акция е обединяване на усилията между България и Румъния за общото ни желание да запазим Черно море, колкото се може повече, от продължаващата човешка намеса и натиск", каза за Actualno.com ръководителят на "Грийнпийс" - България Меглена Антонова. "В момента морето е силно икономически експлоатирано, случва се и война. Има много причини за това биоразнообразието в него да страда - заради замърсяване с пластмаси, добив на ресурси. Има много голям стрес върху биологичното разнообразие. Още една активност като добива на газ и нефт, и то на няколко различни локации, само ще направи ситуацията в морето по-тежка".
Защо активисти от България и Румъния се обединяват около каузата?
Тя обясни, че активисти от България и Румъния се обединяват, защото в северната ни съседка вече има такъв проект, а у нас има желание за подобен. "Концесията, която е дадена на OMV (ОМВ) и NewMed, е на етап последни стъпки в проучването, наскоро беше обявена и концесията на Shell („Шел“). Количествата газ, за които се говори, са още по-големи от тези в Румъния. Това означава още по-голям натиск върху морето", коментира Антонова.
Снимка: "Грийнпийс" - България
По думите ѝ - за България е проблем, че компаниите, изразили желание да експлоатират тези концесии, имат и "много лоша репутация по отношение на практиките си на други места", например свързани с добиването на петрол и газ и със стари платформи в много лошо състояние. "Ние нямаме доверие на тези компании за инфраструктурата, която искат да поставят в морето. Още повече с нивото на доверие в българските институции, които по-скоро биха били склонни да си затворят очите за нарушения, най-малко защото нямат ресурса да проследят какво се случва далеч във водата", смята ръководителят на "Грийнпийс" - България.
Още: Риск от "екологична бомба": Как да опазим Черно море в настоящия геополитически пейзаж?
В района на Централна и Източна Европа организацията работи в различни държави и активистите търсят общите теми, по които да си сътрудничат. Като част от настоящата акция се включат също хора от Хърватия, Словакия, Словения. "Това за нас показва, че проблемите не са свързани с национални граници, когато става въпрос за опазване на околната среда. Особено валидно е за места като Черно море. Защитата на Черно море трябва да е свързана със сътрудничество между държавите, които са до него", сподели за нас Меглена Антонова.
"Нужен ни е преход към възобновяема енергия"
"Продават ни идеята за енергийна независимост чрез добив на собствен газ. Газът от дъното на морето обаче няма да е нито български, нито румънски. Той ще е на концесионера със сондата, който ще ни го продава на пазарни цени. Властите ще съфинансират проектите, но дали ще имат печалба от инвестицията, е спорно. Остава ни обещанието за работни места, но опитът от други държави показва, че става дума за временни и нискоквалифицирани позиции. Единственото, което реално ще получим, е замърсяване", казва още директорът на "Грийнпийс" – България.
"Не можем да постигнем енергийна независимост, като позволяваме на нефтени и газови гиганти да печелят на наш гръб. Необходимо е да ускорим прехода към възобновяема енергия и енергийна ефективност", добавя тя.
Още: Горещата вълна достигна Средиземноморието с нов рекорд. "Трябва да очакваме същото и за Черно море"
Опасността за Черно море
Мащабните проекти за добив на газ, които са планирани в Черно море, са: Нептун Дийп (OMV Petrom/Romgaz) в румънски води, Хан Аспарух (OMV Petrom/Romgaz и NewMed) и Хан Тервел (Shell) в български води, както и Sakarya (TPAO) в турски води. Черно море е особено уязвимо, тъй като е затворено и сравнително ограничено от водите на Световния океан.
Петролен разлив, изтичане на метан и химикали или друг опасен инцидент, с каквито е характерна петролната и газовата индустрия, биха нанесли катастрофални щети на чувствителните морски екосистеми. Сериозни ще бъдат последиците за риболова и туризма, които са основен поминък по Черноморието, добавят от "Грийнпийс" - България.
С акцията си активистите призоваха правителствата в Букурещ и София да не финансират нови проекти за добив на нефт и газ и да въведат забрани за бъдещи сондажи в морските си икономически пространства.
Снимка: iStock
"Животът в Черно море е подложен на смъртоносен натиск. Настояваме нашите правителства да наложат забрана за нови опасни сондажи в морето. Време е България и Румъния да изберат бъдеще без изкопаем газ и да дадат шанс на чистата енергия", заяви Алин Танасе, координатор на кампанията "Климат и енергия" в "Грийнпийс" – Румъния.
Още: ЕС се движи твърде бавно към цел "климатична неутралност". Какви са възможностите пред България?
Петиции у нас и в Румъния срещу добива на петрол и газ в морето
Опасностите пред Черно море вече са твърде много – военни действия, замърсяване, прекомерен риболов и загуба на биоразнообразие. Заради промяната в климата, то е и сред най-бързо затоплящите се морета на планетата, а това прави екосистемите му още по-уязвими. Планираните сондажи ще засилят натиска върху него и ще допринесат за задълбочаване на климатичната криза. Проблемът вече става разпознаваем и за обществото – близо 13 хиляди българи са подписали петиция за спиране на проектите. В Румъния също има активна петиция срещу Neptun Deep, която е събрала близо 64 000 подписа.
"Морето трябва да ни обединява, не да ни разделя. Животът тук не познава граници — той поддържа крайбрежните общности в целия регион. Военните действия вече нанесоха сериозни щети на морската екосистема. Нови сондажи за изкопаеми горива мога да я поставят на ръба", изтъкна д-р София Садогурска, морски биолог от Украйна и участник в акцията.
Още: Земята се затопля и това ни засяга сега: Експертът Десислава Микова обяснява защо (ВИДЕО)
Гигантският спасителен пояс остава на граничната плажна ивица през деня и дава ясен сигнал за това, че морето е в опасност и че трябва да сме обединени за опазването му.
"Едно от предложенията ни за защита на Черно море в дългосрочен план е мрежа от защитени зони, които да бъдат обявени от държавите, за да може в тях биоразнообразието да бъде оставено да се възстановява, да се развива", каза Меглена Антонова за Actualno.com.
