Опрашителите не само пчелите, но и пеперудите, сирфидните мухи и други насекоми. Именно те са в основата на живота на Земята, тъй като опрашват близо 75% от цъфтящите растения и 35% от хранителните култури, които поддържат човешкото съществуване. Въпреки това урбанизацията, интензивното земеделие и климатичните промени ги тласкат към тревожен спад. Какво означава това за хората – и как гражданската наука може да помогне?
Глобалното намаляване на пчелите: Ново проучване показва защо насекомите изпитват по-голям стрес
Защо са незаменими?
Опрашителите са жизненоважни за оцеляването на човека – именно те правят възможно производството на ключови за храненето култури. Приблизително 35% от световните земеделски култури са зависими от насекоми опрашители за възпроизводство, включително плодове, зеленчуци, ядки и други растения, които осигуряват храна, фибри, лекарства и гориво за хората. Някои растения могат сами да се опрашват, но повечето се възползват от кръстосано опрашване.
Още: Жегите в Европа: Две трети от смъртните случаи това лято са пряко свързани с човешката дейност
Приблизително 75% от цялата земна флора разчитат на животинските опрашители за размножаване. Те и тяхната връзка с растенията са от решаващо значение за репродуктивния успех на множеството растителни видове в естествената среда, обяснява Роман Рачков, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита, който е част от авторския екип на Климатека. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита, има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа. Инициативата за гражданска наука в България е създадена и координирана от Роман Рачков.
Малки работници с голяма стойност
Икономически, културите опрашвани от насекоми имат годишна стойност от около 14,6 милиарда долара, от които 2–3 милиарда долара се дължат на дивите пчели. Те осигуряват косвени ползи под формата на фураж за добитъка, като люцерна и детелина. Допринасят и за естетиката, рекреационните стойности и културните дейности, и подпомагат поддържането на целостта на екосистемата. За разлика от медоносната пчела (Apis mellifera), която е организирана в големи колонии от няколко хиляди индивида, дивите пчели обикновено живеят сами, дори ако някои индивиди образуват малки общности.
Още: Няма измъкване: Без намаляване на емисиите 2 млн. души ще загинат
В световен мащаб има повече от 20 000 вида диви пчели. Европа е дом на огромен брой видове като към момента са регистрирани около 2000 вида. Те включват различни родове като Apis (медоносни пчели), земни пчели и самотно живеещи пчели, като например пчелите листорези, пчели зидарки и пчели дърводелци. Разнообразието им варира в различните части на континента, като Южна Европа, особено Средиземноморският регион, има най-голям брой видове.
Къде изчезват опрашителите?
Знанията и научните доказателства за драматичния спад на дивите опрашители и факторите за тяхната загуба са се увеличили значително през последните години. Загубата им е част от по-широкия драматичен спад на насекомите, който има сериозни последици за екосистемите и техните услуги. Оценките на Червения списък в Европа показват, че много видове не са в добър природозащитен статус. В първия по рода си Европейски червен списък на сирфидните мухи почти 40% от оценените видове са считани за застрашени. Близо 20% от тези на пеперудите са застрашени или почти застрашени. Около 9% от пчелите са застрашени от изчезване, като още 5% от видовете са класифицирани като почти застрашени.
Когато градът изтласква пчелите
С нарастването на световното население, градските райони се разширяват, а природните пространства стават по-фрагментирани. Това води до загуба на природни ресурси. Само в Европа над 75% от населението живее в градове и се очаква този процент да нарасне. С напредването на урбанизацията обаче разнообразието и числеността на опрашителите са застрашени и се очаква намаляване на екосистемните им функции. Бързите темпове на урбанизацията предполагат нуждата от по-сериозното разбиране за въздействието ѝ върху насекомите, особено върху пчелите.
За опрашителите това най-вероятно ще има сериозни последици предвид продължаващата загуба на местообитания, фрагментацията и влошаването на състоянието им. Затова опазването и управлението на оскъдните природни ресурси в и около градските райони стават все по-важни.
Още: За 9 години: В държавните градини в България са изхвърлени над 1 млрд. пластмасови чаши
Фактори за загубата им
Основните фактори за загубата на опрашители са посочени в доклада на IPBES за опрашителите (2016 г.), както следва:
Мащабните, интензивни земеделски системи, които водят до опростяване на ландшафта и по-специално до загуба на полуестествени местообитания, влияят негативно върху разнообразието и числеността на дивите опрашители
Много полуестествени жизнени пространства, важни за опрашителите, зависят или се възползват от нискоинтензивни земеделски практики. Екстензивната паша или косене за сено е необходима за поддържането на полуестествени тревни площи и открити ландшафти. Липсата на тези практики може да доведе до залесяване и бързо изчезване на тази ключова среда на живот на опрашители.
Още: Август 2025 г. е бил третият най-топъл месец август на Земята
Загубата на мъртва дървесина и стари дървета, които са важни за гнездене на много опрашители през жизнения им цикъл, има неблагоприятен ефект върху репродуктивния цикъл.
Градовете могат да имат положителни или отрицателни ефекти, в зависимост от това как урбанизацията променя земеползването. Загубата на полуестествени тревни площи поради градско развитие ще доведе до загуба на жизнени пространства, важни за опрашителите; обратно, превръщането на интензивно използвана земеделска земя в богати на цветя парцели с местни видове може да върне дивите опрашители.
Екстремните метеорологични явления, като суша или обилни валежи, оказват влияние върху флоралните ресурси и наличието на нектар и цветен прашец. Повишаването на температурите може да измести времето на цъфтеж на растенията, нарушавайки мрежите растения-опрашители. Такива несъответствия могат да имат сериозни отрицателни последици както за растенията, така и за опрашителите.
Още: Земята е заплашена от нов източник на глобално затопляне
Пчелите са много важни за околната среда, но са и сред най-застрашените от човешката дейност. Освен това те са изправени и пред друга сериозна заплаха – климатичните промени.
Глобалното затопляне
Климатичните промени засягат пчелите не само чрез промените в температурите, но и чрез поредица от косвени ефекти върху техните местообитания, хранителни ресурси и уязвимост към болести. Климатичните промени засягат пчелите пряко и косвено – чрез температури, болести и промени в околната среда. Затоплянето увеличава разпространението на патогени – една от най-големите заплахи за различните видове пчели.
Още: 36% по-малко площ. Какво се случи с най-големия айсберг в света (СНИМКА)
По-високите температури нарушават зимуването им: твърде топли зими карат пчелите да търсят храна по-рано, когато ресурсите все още липсват.
Променя се сезонният ритъм между пчелите и растенията – ако пролетта настъпи по-рано, цъфтежът започва по време на зимуването и преди пчелите да се активизират.
Екстремните валежи могат да променят хранителните модели на пчелите;
Екстремните валежи и сушите намаляват наличието на цветя и прашец, а горските пожари и наводнения унищожават местообитанията и източниците им на храна.
Още: Защо смяната на температурите влияе на здравето ни?
Как всеки може да помогне
Концепцията за гражданска наука е нова, но общественото участие в науката има дълга история. Разходките в гората винаги са били достъпно хоби. С появата на телескопите през 1609 г. астрономите-любители започват да променят разбирането за Вселената. Днес международни платформи като iNaturalist и eBird обединяват милиони хора. Те споделят наблюдения, които се превръщат в ценни данни за природата. Всеки може да се включи – да регистрира видове, да споделя снимки и да общува със съмишленици. Събраната информация изгражда огромни бази данни, които учените използват за своите изследвания.
В България има около 830 вида диви пчели
Още: Държавата със законови промени, за да се движи заедно с ЕС към въглеродна неутралност
България е дом на много видове диви пчели, които могат да бъдат самостоятелно живеещи или социални. В природата се срещат над двадесет хиляди вида, обединени в надсемейството (Apoidea) на пчелите. В България се предполага, че са 830 вида. Много самостоятелно живеещи прекарват целия си живот сами.
В рамките на инициативата „Атлас на дивите пчели в България“ за две години са идентифицирани 121 вида чрез 1184 наблюдения, направени от 158 участници. През 2026 г. проектът ще продължи с цел да бъдат документирани поне три пъти повече видове.
За събирането на наблюдения се използва онлайн платформата iNaturalist. Така всеки може да се включи като граждански учен и да допринесе за опазването на пчелите. Инициативата за гражданска наука в България е създадена и координирана от Роман Рачков.
Снимки: iStock
Още: Пчеларите алармират: Губим пчелни семейства, цената на меда неизбежно ще се повиши
