Отпадъкът за едни може да е ценен ресурс за други. Тази философия е ключова за намаляване на въглеродния отпечатък и в Европа има обнадеждаващ пример, който компании от редица държави, включително България, могат да последват с цел опазване на планетата.
В датския град Калундборг, на западния бряг на остров Зеланд, 17 публични и частни компании си партнират в първата в света индустриална симбиоза с кръгов подход към производството. Основният принцип на това съседство на споделеност е, че остатъчният материал в една от съставните му части се превръща в суровина за друга, което е от полза както за икономиката, така и за околната среда. Симбиозата създава растеж в местната общност и подкрепя екологичния преход вече над 50 години, като в началото компаниите са няколко и впоследствие се случва експанзия.
Големите индустриални производства споделят излишната енергия, вода и материали, за да остане накрая максимално ограничено количество отпадък. Днес над 20 различни потока от ресурси се движат между компаниите в индустриалния парк в Калундборг – например сяра, тор, мая, смазочно масло, прахообразни продукти.
Как индустриалната симбиоза помага на околната среда?
Планетата ни се нуждае от нови решения, що се отнася до глобалното затопляне, и очевидно в крайбрежния датски град са успели да ги намерят. Там доказват, че не само печалбите са важни – ръка за ръка с тях вървят устойчивостта и растежът.
Симбиозата спестява всяка година 4 млн. куб. м подземни води и 62 000 тона рециклирани остатъчни материали. Усилията на това индустриално съседство водят до намаляване на емисиите въглероден диоксид (CO2) с над 500 000 тона годишно. Спестяват се вредни емисии, колкото е еквивалентът на отпечатъка от 140 хиляди автомобила за една година, или въглеродният отпечатък на 60 хиляди домакинства. От 2015 г. насам 80% от емисиите на CO2 в симбиозата са намалени, а местното енергоснабдяване е неутрално по отношение на въглеродния диоксид.
Целта за следващите десетилетия е 100% оползотворяване на ресурсите и нулево количество отпадъци, както и използване на същия пример от други държави.
България с първи стъпки
"България прави първи стъпки в тази насока. Съществуват предприятия, които функционират на този принцип. Българска компания, която произвежда бира, дава на друга остатъчния материал – малц. От този малц се прави биохрана", разказа експертът по кръгова икономика и преподавател в Нов български университет Мина Маркова-Карпузова. Тя говори по време на събитието "16-и зелен и енергиен форум", организирано от сп. "Мениджър".
Снимка: индустриалният парк в Калундборг, източник: symbiosis.dk
Българската и европейската индустрия са изправени пред трансформацията от линейна към кръгова икономика, а между тези две понятия съществува т. нар. рециклираща икономика.
"В България не се разбира, че кръговостта е една интегрирана система", смята Саша Безуханова – основател на платформата MOVE.BG, която работи за устойчива социална промяна чрез иновации и колаборация. "Да събираме разделно, да обработваме отпадък, е един от елементите. Но отпадъкът от едно производство е ресурс за друго. Финландия например има цели градове, работещи с нулев отпадък. България е на последно място – с 5%, в последния доклад за преизползване на продукти (в ЕС, бел. ред.). Има експертиза, има механизъм, в който не просто предприятията да търсят възможности да реализират отпадъците си, а да се създаде цялостна програма, така че всеки да печели по веригата".
Още: Европа се затопля най-бързо: Дълга гореща вълна в нашия регион е сред рекордите на 2024 г.
У нас темата, която вплита в себе си локални решения на глобален проблем, не е от най-популярните. Но кръговата и нисковъглеродна икономика е вписана като Приоритет №4 в Националната програма за развитие "България 2030". Основната цел е повишаването на ресурсната и - в частност – енергийната производителност, при следване на принципите на кръговата икономика. Цели се и стимулиране на внедряването на нисковъглеродни, ресурсно ефективни и безотпадни технологии.
"Европейската комисия вече не говори за отпадъци, а за вторични и остатъчни суровини. Говорим за удължаване на цикъла. Това е основният принцип, който да задвижва предприемаческото начало на кръговата икономика“, казва Георги Георгиев, инициатор и ръководител на международен научно-практически проект 0-Carbon Trakia Economic Zone.
Още: Звучите модерно, но заблуждавате: "Грийнпийс" изнесе урок на кабинета какво е енергийна общност
Проектът, стартирал в Пловдив през януари тази година, има за цел да разработи подробен план за бъдещото енергийно развитие на Тракийската икономическа зона и превръщането ѝ в първия въглеродно неутрален индустриален парк в ЕС. Очакваните инвестиции във високотехнологични и енергоемки отрасли се очаква да достигнат 4 млрд. евро. Начинанието се финансира от Германската федерална фондация за околна среда като приоритетен международен стратегически проект.
"Затворената енергийна система е форма на енергийна самодостатъчност. Възможно най-много децентрализация и преработката на тези суровини са ключът и това вече се развива в някои индустриални зони в България", споделя той.
Още: Какво е устойчив начин на живот и как с него пазим Земята? (ВИДЕО)
