Първата реколта на шафран в Родопите е вече факт и е много успешна. Скъпата подправка не е капризно растение и може тотално да промени икономическия облик на селското стопанство в района.
Експерти смятат, че от шафран може да се печели не само директно, с продажби, но той би могъл да даде тласък и на местния туризъм, променяйки някои от кулинарните традиции.
Експериментът в района
Още: Диви приключения в Източните Родопи - eдно от последните диви съкровища на Европа
Нели Петрова е икономист и експериментатор в отглеждането на "червеното злато" в района. По нейни думи насаждения й с шафран в села край Смолян дадоха добра първа реколта тази есен. Тя твърди, че ценното растение вирее добре в района на Смолян и може да бъде алтернативна земеделска култура за планинската област.
Петрова, ползвайки своя опит от отглеждане на шафран в равнинна област с по-плодородни почви, засажда тази пролет пробно близо 1 декар в градини в с. Турян.
С подарени от нея луковици, насажденията с красивите минзухари достигат около 3 декара, прибавяйки площи в селата Арда, Селище и Кремене.
През октомври – ноември шафрановите градини в Турян нацъфтяха, разказва Петрова.
Още: Природни средства: Ориенталската подправка, която защитава артериите
Стартовата реколта е показателна за успешния експеримент, тъй като обичайно през първата година шафранът не цъфти толкова обилно.
Посевите не са били засегнати от сушата през лятото, защото по принцип тогава шафрановите луковици "заспиват". По-проблемни са били продължителните есенни дъждове, попречили на прибирането на част от реколтата.
Нели Петрова планира да разшири шафрановата мини плантация в Турян.
Инвестицията в шафран се изплаща след третата година, когато добивите са най-големи, коментира тя. Категорична е, че българският климат прави шафрана много по-ароматен от продаваните в магазините.
Още: Не е Стара планина: Ето коя се смята за най-древната планина у нас
Шафранът може да промени българската кулинарна традиция
Подправката се използва широко в кулинарията за ястия с месо, ориз, хляб, сладкиши.
Източник: iStock
Петрова е експериментирала и е стигнала до извода, че в кухнята могат да бъдат използвани различни части от растението. Близалцето на минзухара, което всъщност се продава като шафран, се прибавя в основни ястия, с тичинките може да се подправят сосове, а венчелистчето служи за украса или за приготвяне на сладко.
Местни готвами вече са приготвяли обредни питки и сладки с шафран от плантациите на Петрова. Следващите й опити са свързани с планове да добави подправката в родопския клин. Традиционната българска гроздова ракия също може да бъде подправена с шафран, като това е доказано удачна комбинация, заяви експертът, цитиран от БТА.
Смолян привлича много туристи и шафрановите нюанси в традиционната кухня могат да привлекат нови пътешественици и търсачи на различни вкусове, смята Петрова.
Алтернатива за хората в Родопите
Отглеждането на шафран би могло да бъде допълнителен и алтернативен доход за земеделците в Родопите, тъй като реколтата му се бере в късната есен, след като картофите и фасулът вече са прибрани.
Шафранът не е капризно растение, изискват се само правилни грижи, допълва икономистът.
Тя планира да организира обучения за неговото отглеждане, за да може млади хора да бъдат привлечени към предприемачество в алтернативни форми на земеделие.
Печалбата от една шафранова плантация започва след третата година, когато се получават приходи и от продажба на луковици, коментира експертът. За нея експериментът на смолянска почва е удачен, тъй като шафранът изисква терени, които се оттичат и влагата не е прекомерна.
