В “Създатели на бъдеще” разказваме за компании със съзидателна енергия и истинска грижа към света около нас. Даваме дума на лидерите, за които хармонията между околната среда и бизнеса е естествен избор. Вълнува ни стремежът им към равновесие във всяко решение. И как на крехките везни между ценности и успех те винаги постигат съвършения баланс.
България и Балканите са обхванати от интензивна гореща вълна - на места температурите ще достигнат 41-44°C, а температурните отклонения в Балканския регион ще надхвърлят с 8 до 10°C средната стойност за периода 1991-2020 г.
Според анализ на експерта д-р Зорница Спасова от Климатека, горещите температури променят правилото "движението е здраве", тъй като комбинацията от висока температура, интензивно физическо натоварване и дехидратация, увеличава риска от травми, намалява издръжливостта, влошава аеробната ефективност и увеличава усещането за умора.
Според медицинското списание "Лансет", количеството часове, в които е опасно да се извършва умерена и интензивна физическа активност, са се увеличили в сравнение с прединдустриалната епоха със следните проценти:
Северна Европа: +382%
Източна Европа: +107%
Западна Европа: +101%
Южна Европа: +94%
Най-застрашени от горещите вълни са децата, бременните жени, възрастните хора над 65 години, хората с определени здравни състояния като диабет и хипертония и хората, които работят на открито.
"Записано е в наредбата за здравословни и безопасни условия на труд, че работата на открито се преустановява при оранжев и червен код.
Топящите се ледници и ледени шапки могат да провокират вълна от изригване на вулкани. Този тревожен извод са направили учени в Чили, чиито изследвания показват, че климатичната криза прави изригванията на вулкани много по-вероятни и взривоопасни и предупреждават за опасност за Антарктида.
Политическият страх пречи на усилията на Европа в борбата с климатичните промени. Това мисли заместник-председателят на Европейската комисия за чист, справедлив и конкурентен преход Тереза Рибера.
Вследствие на по-високите от нормалните температури на въздуха през рекордно горещата 2024 г. и през първата половина на 2025 г., морето също "реагира".
Как се развива енергийният преход в България? И до каква степен българите са отворени към екологичните идеи?
Задълбочено изследване на нагласите за климата в страната, проведено от Европейския съвет по външна политика в София (ECFR София), описа няколко ключови аспекта, които са характерни за прехода към зелената енергия в последните години у нас.
На 1 юли - ден, в който влизат в сила новите цени за електричество и топлоенергия, активисти на "Грийнпийс" – България осъществиха демонстрация пред Министерски съвет.
Затворени, прашни и забравени - хиляди въглищни мини по света днес са изоставени или на доизживяване. Но на тях не бива да се гледа като на енергийни реликви от миналото, защото крият страхотен потенциал: могат да се трансформират в соларни паркове.
Знаете ли кой е най-вторият използван продукт в света след водата? Бетонът. Циментовата индустрия обаче е една от най-замърсяващите - на нея се падат около 7-8% от глобалните емисии, което е двойно повече от вредния ефект на авиацията.
Войната в Украйна доведе със себе си много предизвикателства за опазването на морското биоразнообразие и за траспортната сигурност, а България е на първа линия.
Норвегия въведе нови строги правила за туристическите плавателни съдове, които посещават архипелага Шпицберген. Ограниченията се въвеждат с цел да се опази местната екосистема и най-вече белите мечки.
Американски учени от университета в Пенсилвания установиха, че през последните 75 години антропогенната промяна на климата е довела до тройно увеличение на честата на опасните атмосферни явления, предизвикващи продължителни вълни от горещина, суша и наводнения.
Като част от „Зелената сделка“ на ЕС, Европа си е поставила важната цел за климатична неутралност до 2050 г. Въпреки това остават въпроси относно средствата за постигането ѝ по отношение на автомобилния транспорт.
