В бъдеще може да възникне недостиг на вода в някои региони на България със специфични природногеографски особености, с голяма гъстота на населението и с водоемки промишлени производства. Тази констатация на Министерството на околната среда и водите от май 2025 г. изважда на преден план проблема с водните ресурси у нас. И показва, че страната ни всъщност не е толкова богата в това отношение.
Твърди се, че разполагаме със 100 милиарда кубични метра вода годишно, но 75% от тях идват от река Дунав - те са с транзитен характер и трудно могат да се използват за питейни цели. Това означава, че разчитаме на оставащите 25% пресноводни ресурси. Те се формират в резултат на баланса между валежи и изпарения.
Причините за ограничения воден ресурс
"Една трета от валежите попадат в речния поток и в подземните води. Не сме от страните с най-голям ресурс, защото сме в така наречената валежна сянка по отношение на Европа. Това е проблем, защото имаме ограничен ресурс по чисто природни причини", обяснява проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при Българската академия на науките (БАН).
"Второ, през последните няколко години се наблюдават по-малко валежи спрямо прехдодните години. Трето, на територията на България има вододел, който разделя приблизително поравно Черноморския и Егейския водосборен басейн. Не се образуват големи реки, а южните текат към съседите ни и сме длъжни да им предоставяме вода", каза той по време на събитието "16-и зелен и енергиен форум", организирано от сп. "Мениджър".
Още: Какво е устойчив начин на живот и как с него пазим Земята? (ВИДЕО)
България губи голямо количество вода
Проф. Гачев посочва, че използваното количество вода у нас е между 5 и 5,5 млрд. куб. м годишно в периода 2018-2022 г., като през това време е имало 200 населени места на воден режим.
"Загубата на вода е над 60% - последни сме в Европейския съюз", отчита той.
Тази притеснителна статистика е цитирана и от Министерството на околната среда и водите: над 60 на сто са загубите на вода във водоснабдителните системи за ВиК операторите, като основна причина за това е старата и амортизирана водопреносна инфраструктура. От ведомството определят като "особено притеснителни" големите загуби в сектора.
Министерството на земеделието и храните излезе с данни, че през 2023 г. 53,6% от иззетите за напояване водни маси са неоползотворени.
Снимка: Евгения Чаушева, Actualno.com
"Установено е, че около 20% от течовете допринасят за 80% от загубите на вода", казва проф. Гачев и акцентира върху нуждата от подобряване на инфраструктурата чрез субсидии на европейско ниво.
Той смята, че е нужно по-пълноценно използване на водния ресурс - например повторно използване на отпадъчна вода за промишлени нужди и изграждане на мрежи с повишена ефективност на водопренос за земеделието. Що се отнася до бита, там идеята е използване на валежните води и изграждане на пречиствателни станции.
Засушаването: кои райони на България са в най-голям риск?
Климатичните изменения са факт и последните три години са сухи и с по-малко валежи, което предполага намаляване на подземните и повърхностите води. Засушаването на Източна Европа като цяло ще продължи, гласят данни на Съвместния изследователски център на Европейската комисия за инструментариума за борба със сушата.
Температури над средните, отчетени в Скандинавия, Алпите, Източното Средиземноморие и цяла Източна Европа, изостриха ефекта от продължителната липса на валежи. Ниските оттоци засягат реките най-вече в Източна Европа, в региона на Балтийско море, в Северна Германия, Бенелюкс и Турция.
България попада в умерено рисковата зона на картата на Европа, що се отнася до засушаването. Ситуацията варира значително между различните региони. В Южна и Западна България не се наблюдава воден дефицит. Районите, в които има риск от възникване на такъв дефицит при неблагоприятни климатични условия, са Югоизточна, Източна и Северна България.
Въпреки това констатациите на официалните власти са, че водните ресурси на България са достатъчни да осигурят потреблението, но са неравномерно разпределени на територията на страната.
Още: Европа се затопля най-бързо: Дълга гореща вълна в нашия регион е сред рекордите на 2024 г.
Защо това е така? Основните климатичните фактори, които влияят на водните ресурси, са покачващите се температури на въздуха и на Световния океан. Тези промени увеличават количеството водни пари в атмосферата, което, от своя страна, води до по-висок риск от екстремни валежи, наводнения и неравномерно разпределение на валежите. Повишеното изпарение от почвата при по-високи атмосферни температури може да доведе и до засушавания на някои места. Глобалното затопляне увеличава количеството на валежите и променя разпределението им по сезони и по интензивност, обясниха проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов на събитието "Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?", организирано от "Климатека" по-рано тази година.
Следователно - в резултат на климатичните промени се очаква водните ресурси в България да намалеят. Това може да обостри риска от воден дефицит в уязвимите райони. И други места, които сега не са определени като рискови, могат да бъдат засегнати в години с особено неблагоприятни условия. Основните очаквани последствия са недостиг на питейна вода за битови нужди, за селското стопанство, за индустриални нужди.
Още: "Чешмите в България": Проектът, който казва "да" на хубавата питейна вода и "не" на пластмасата
