15 май е обявен за Международен ден на климата. Днес научната общественост повече от всякога разсъждава за това какви проблеми носи глобалното затопляне за растенията, животните, птиците, насекомите и човек. Как ще изглежда климатичното бъдеще в края на XXI в.? Анализът на случващите се в света катастрофални природни стихийни бедствия показва техния неумолим ръст, особено засилващ се от средата на ХХ в. Причината за тяхното активизиране е глобалното затопляне, което е следствие от повишаването на антропогенни парникови газове в атмосферата.
Еволюция, но за кого?
В процеса на естествената си еволюция човечеството увеличава използването на изкопаеми горива и като резултат в атмосферата са изхвърлени около 1,4 трилиона т парникови газове - така процесът на глобалното затопляне е ускорен за 150 години напред. Всеки киловат час енергия, произведена от човечеството засилва парниковия ефект с 25 киловат часа.
Още: Заради глобалното затопляне: Милиони хора са застрашени от гъбични инфекции
Глобално затопляне: Как загубата на вода променя оста на Земята (ВИДЕО)
От 1960 г. човечеството живее в страх от ядрена катастрофа, а от 1990 г., след приемането на Конвенцията на ООН за климатичните промени живее в очакването на възможна "топлинна смърт". Редица експерти извеждат проблема за глобалното затопляне на преден план, обяснявайки, че докато ядрената война може и да не се случи, то антропогенното глобално затопляне е неизбежно и неспирно.
От началото на промишлената революция атмосферата е отровена не толкова с химически или радиоактивни отпадъци, а с обикновен въглероден двуокис. В съществуването на процеса на глобалното затопляне човечеството се убеди окончателно в края на ХХ в и разработи Конвенцията на ООН, която призовава да не се прехвърля нивото на изхвърляне на парникови газове до "опасни нива."
Хората пречат
Междувременно от 1900 г. насам числеността на световното население се е увеличила пет пъти, а производството на енергия - 10 пъти. На Земята никога не са живели 8 млрд. души, никога не е имало толкова малка площад гори, никога не е било наблюдаване толкова мощно окисление на водите на Световния океан и толкова рязък спад в биоразнообразието. Човекът изтласка и сви целия животински свят. Човешката дейност не може да бъде въглеродно неутрална - производството на който и да било продукт изисква енергия. В материалния свят няма закони, които биха позволили на "въглеродния човек" да съществува в условия на нулеви изхвърляния.
Освен това човечеството не е готово и да се откаже от по-нататъшното използване на удобните изкопаеми горива. Но човечествтото е движено от желанието да живее и да продължава рода си, затова иска да знае какво климатично бъдеще го очаква в условията на нарастваща мощност на парниковия ефект. То има нужда от "климатична истина", за да може да осигури условия за запазване на жизнеспособността на цивилизацията в бъдеще, благодарение на адаптационни действия.
Начало без край
Още: Учени алармират: Този орган ще пострада най-много от глобалното затопляне
Климатичната криза има своето начало, но какъв ще е краят й? Данните показват, че "въглеродното човечество" трябва да се готви за неизбежно повишавате на глобалната температура на приземния атмосферен слой до максимално възможната стойност от 8,7 градуса по Целзий. Понижаването на изхвърлянето на парникови газове може само да отложи настъпването на горещото климатично бъдеще и да даде повече време на човечеството за адаптивни действия.
Умерен сценарий
От гледна точка на необходимите условия за осигуряване на условия за живот най-реален е умереният сценарий, който предполага понижаване на изхвърлянето на парникови газове до 60% за сметка на намаляването на използването на изкопаеми горива. В този случай към 2100 г. в атмосферата ще се натрупат 2,5 трилиона т парникови газове. Към края на XXI в. Земята ще натрупа толкова парникова топлинна енергия, че нагретият въздух ще разтопи около 80 хил. км3 от континенталните ледове, по-голямата част от Гренландия. Южната граница на тундрата ще отстъпи на север и 6 млн. кв. км от площта й ще се разтопи, което ще изиска препроектиране на цялата действаща инфраструктура.
Още: Европа се затопля най-бързо: Дълга гореща вълна в нашия регион е сред рекордите на 2024 г.
Световния океан
Заради топлинното разширяване и топене на ледовете нивото на Световния океан ще се вдигне до 800 мм, което ще изисква реконструкцията на пристанищната инфраструктура и строителството на защитни хидротехнически съоръжения. Към 2100 г. средната глобална температури ще се повиши с 2,6 градуса по Целзий, а средната температура в Арктическата зона с 8 градуса. Заради изпарения и кръговрата на водата средното количество валежи над сушата ще се увеличи със 7%.
Не само живите са важни. Учени разкриха ползата от мъртвите дървета
Бедствия
Честотата на катастрофалните метеорологични бедствия, всяко от които нанася щети за не по-малко от 500 млн. долара ще се увеличи от 280 единици през 2020 г. до 500 единици през 2100 г. Честотата на катастрофалните хидрологични стихийни бедствия ще нарасне от 320 единици до 630 единици през 2100 г. Според някои учени друг ефект на глобалното затопляне е засилването на сеизмичната активност на планетата и нарастването на броя на земетресения.
Още: Нова критична прогноза: Климатичен обрат до 2038 г. и изчезване на цели екосистеми
Има надежда
Земята ще стане по-гореща, климатичните промени ще засегнат всички екосистеми на планетата и ще засегнат всички сфери на живота на човечеството. Но не бива да се предсказва гибелта му от "топлинна смърт". Човечеството е "предупредено", а това значи и че е "въоръжено".
Снимки: Stock
Още: Ще засегне всички. Описаха механизма на обедняване заради глобалното затопляне
