Специализираният наказателен съд върна делото срещу Димитър Желязков, по-известен като Митьо Очите, за коригиране.
Още: Заради въоръжен грабеж на казино: Пловдивската полиция арестува 44-годишен мъж
Още: Пожар изпепели две обитаеми постройки в Свиленград
Малко по-рано днес адвокатът му Илиян Василев поиска прекратяване на наказателното и съдебното производство с мотив, че са допуснати съществени процесуални нарушения.
По думите на защитата няма нищо вярно в тезата на прокуратурата, че Турция е предала Желязков на България, за да си го съди за каквото поиска. Адвокатите недоумяват спокойствието, с което прокурорите се опитват да отвлекат вниманието на съда.
Желязков, заедно с още 12 души са обвинени за ръководене на организирана престъпна група за изнудване, принуда чрез заплахи, палежи и разпространение на наркотици. Групата действала от януари 2013 г. до 2 август 2018 г. на територията на Бургас, Ямбол, Несебър и Слънчев бряг.
Още: Оправдаха прокурор Сулев, обвинен, че е започнал дело срещу Петьо Еврото в услуга на Иван Гешев
Още: Искат условна присъда за прокурор Сулев, разследвал Петьо Еврото
Останалите подсъдими по делото са дъщерята на Желязков - Станислава Желязкова, Карен Ованнисян, Йордан Въчев, Иван Найденов, Иван Пишиев, Калоян Колев, Радослав Николов, Венцислав Христов, Андрей Андреев, Пейко Янков, Пламен Петков и Юмер Мехмед. Последният беше обявен за общодържавно издирване от съда на 21 май. Тогава делото срещу Очите отново беше отложено.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Ужасяваща гледка: Откриха трупове в хамбар на кораб в Бургас
Още: Сезираха прокуратурата заради колчетата, сложени около парламента заради Пеевски
На последното съдебно заседание от 14 юни делото срещу Митьо Очите отново не тръгна и от втория път. Според адвокат Илиян Василев, който защитава Желязков в съда това е: "поредната нескопосана оперативна операция на някои прокурори в Спецпрокуратурата да осуетят разглеждането на делото".
По време на днешното съдебно заседание прокуратурата счете, че гражданските искове са своевременно предявени, докато защитата не се съгласи с гражданските претенции, тъй като щял да се затрудни наказателният процес. Молбите не отговарят на изискването на закона и не е посочено откъде произтичат претендираните граждански претенции, посочиха адвокатите.