С порастването на детето, отношенията му с родителите се променят, понякога към по-добро, а понякога към по-лошо. Здравословните взаимоотношения между възрастни деца и родители, както всяка друга връзка, изискват време, усилия и работа – комуникацията, уважението, разбирането и състраданието са от съществено значение за поддържането им. Терапевтът Недра Глоувър Тауаб препоръчва да се извинявате на децата за стари болки и оплаквания. Ето какво още трябва да каже всеки родител на порасналото си дете.
Какво трябва да каже всеки родител на порасналото си дете?
„Порасналите деца жадуват за признание или поне разбиране за миналата болка от страна на родителите си“, казва семейният терапевт Лара Моралес Дитер. „Тези утвърждения могат да имат значителна лечебна сила, особено когато родителите може да са били обсебени от собствените си проблеми, което е довело до неудовлетворени емоционални нужди в детството.“
"Уважавай по-възрастните" - отживели възпитателни фрази, на които НЕ трябва да учите децата си
За да подобрят взаимоотношенията, психолозите съветват да казвате следните фрази на порасналите си деца.
„Извинявай“, „Съжалявам“. Това, което порасналите деца най-често искат да чуят от родителите си, са думи на извинение.
„Повечето пораснали деца разбират, че родителите им не са перфектни и имат най-добри намерения, когато става въпрос за родителство“, казва семейният терапевт Ариел Дуалан. „Някои родители намират за трудно да признаят неволната или умишлена вреда, която може да са причинили на порасналите си деца на който и да е етап от живота им.“ Но това трябва да се направи. И ако думите на извинение са придружени от фразата „Как можем да преодолеем това?“, извинението ще бъде още по-поразително.
Откритият разговор за това може да предостави полезен контекст и прозрения. „Само да имах повече подкрепа, само да имах повече ресурси, само да имах повече финанси, само да не бях преживял развод, само да не се бях борил с X, Y и Z“ са фрази, които могат да излекуват взаимоотношенията между родители и пораснали деца.
Детето не е ваше - как всяка душа избира семейството си
„Наистина се гордея с теб“. Независимо от възрастта, децата винаги искат да знаят, че родителите им се гордеят с това, което са станали и какво са постигнали.
„Твоят житейски път е различен от моя, но те подкрепям“. Някои родители подтикват порасналите си деца да изберат това, което според тях е „правилният“ път. Този път може да им се струва по-познат, традиционен или стабилен. Има обаче много пътища, които могат да бъдат удовлетворяващи, дори и да са напълно различни от този, който вашите родители са избрали. Ето защо е толкова важно децата да чуят от родителите си, че те уважават и подкрепят решението им да живеят живота си така, както смятат за правилен.
„Имаш ли нужда от съвет или искаш да те изслушам?“ Когато едно пораснало дете се сблъсква с трудности, родителите искат да помогнат, да предложат решения, точно както в детството. Но понякога едно пораснало дете вече не се нуждае от това, то може и иска да намери своя собствен път без помощта на родителите си.
„Все още съм тук за теб“. Какво може да бъде по-успокояващо от осъзнаването, че родителите ти са до теб, че винаги можеш да се обърнеш към тях за съвет и помощ.
Карл Юнг: Всичко, което не е изживяно, се предава на децата
