Кой е бил първият крал на Англия? На този въпрос много съвременни историци отговарят, че това е Ателстан, внук на Алфред Велики.
Наследство на бащите
Ателстан е роден през последното десетилетие на IX век (около 894 г.), когато англосаксонските кралства са разтърсени от датски (викингски) нашествия по суша и море. Бащата на Ателстан, Едуард Стари, син на краля на Есекс Алфред Велики, участва активно в отблъскването на викингските нападения и си спечелва славата на могъщ пълководец.
Още: Римски войник имал огромни крака, разкрива 2000-годишна кожена подметка
Начало на царуването
През 924 г. Едуард Стари умира и е наследен от Ателстан - син от първата му съпруга Егвин. По-точно, той получил за управление кралство Мерсия, а англосаксонското „вече“ (народно събрание, наричано още „витенагемот“), избрал полубрата на Ателстан, Етелверд, за крал на Англия. Последният починал неочаквано няколко месеца по-късно и Ателстан бил коронясан в Кингстън на Темза за владетел на всички англосаксонци. За да стане действително такъв обаче, било необходимо да продължи делото на баща си и да подчини Йорк, столицата на викингското кралство Нортумбрия. По това време то се управлявало от Сихтрик Слепия.
Отначало Ателстан решил да действа дипломатично. През 926 г. той се срещнал със Сихтрик и провел преговори. Владетелят на Нортумбрия признал върховната власт на Ателстан, съгласил се да не воюва срещу него и взел за жена Едит, сестра на англосаксонския крал.
Още: Криминалисти обясниха поръчково убийство на английски свещеник преди 700 години
Завладяване на Йорк и подчиняване на Шотландия
Ателстан бил доволен. Но през 927 г. Сихтрик умира и докато бушувала междуособната борба за трона, кралят решава да се възползва от възможността да анексира Нортумбрия. С армията си Етелстан превзема Йорк без особени затруднения и прогонва викингите. След поражението те признават претенциите на Етелстан към Нортумбрия за законни и му полагат клетва за вярност. Триумфът на краля е пълен: за първи път в историята цяла Англия е обединена под властта на един владетел. След това, през лятото на 927 г., Ателстан се среща в Иймонт с останалите крале на британските земи. Всички те признават върховната власт на краля на Англия и обещават да не сключват повече съюзи с викингите.
Принцовете на Уелс и Корнуол също се подчиняват на Ателстан. За да завладее северната част на острова, през 934 г. Ателстан започва сухопътна кампания в Шотландия. След това нападнал Шотландия откъм морето и я разграбил. Кралят на Шотландия, Константин II, бил принуден да сключи мир с Ателстан и дал сина си за заложник на английския крал.
Битката при Брунанбург
През 937 г. кралете, победени преди това от Ателстан, решили да сключат съюз срещу него. Кралят на Шотландия Константин II, кралят на Стратклайд Йоган I и викингският крал Олаф Гутфритсон от Дъблин обединили силите си, тръгнали към Нортумбрия и превзели Йорк. Вдъхновени от тази победа, те отишли по-на юг, но на север от Хъмбър били посрещнати от армията на Ателстан и неговия полубрат Едмънд. Така започнала известната битка при Брунанбург, която влязла в много средновековни хроники и исландски саги.
Още: "Римско клане" в британска крепост се оказа измислица
Армията от скандинавци, шотландци и уелсци се сражавала отчаяно. Изходът от битката обаче бил решен от кавалерията на Ателстан, която разбила предимно пехотните отряди на противника. От кървавата битка едва се измъкнали живи Константин II (синът му загинал на бойното поле) и Олаф. Крал Еоган бил убит. В лагера на Ателстан също имало много загуби: двама братовчеди на английския крал и редица благородници от Уесекс починали от раните си.
Крал на цяла Британия
След тази битка Ателстан се озова на върха на могъществото си. Неговата върховна власт била призната не само от англосаксонците и датчаните-викинги, но и от почти всички владетели на Британия. Той закрепил позицията си с нова титла „Крал на цяла Британия“ (Rex totius Britanniae), обозначена върху монетите, които сякъл.
