Христо Смирненски, едно от най-ярките имена в българската поезия от началото на 20-ти век, е роден на 17 септември 1898 година в град Кукуш, тогава част от Османската империя (днес Килкис, Гърция). Този град, разположен в района на Егейска Македония, по онова време е бил населен предимно с българи и играе важна роля в национално-освободителните борби. Именно тази атмосфера на напрежение, бунт и стремеж към свобода оставя траен отпечатък върху живота и творчеството на бъдещия поет.
Кукуш бил град с активно българско училище, духовен живот и будно гражданство. Бащата на Христо Смирненски – Димитър Измирлиев – е известен като учител и общественик, ангажиран с просветното дело и българската кауза. Името на бъдещия поет при раждането е Христо Димитров Измирлиев.
Избухване на война и бягство в България
Когато Христо е още дете, Балканските войни (1912–1913) променят съдбата на хиляди хора от този регион. През юни 1913 г., по време на Междусъюзническата война, Кукуш е опожарен от гръцката армия и семейството на Христо е принудено да търси спасение в България. Те се установяват в София, където поетът ще прекара останалата част от краткия си живот.
Бягството от родния Кукуш и тежките условия на бежански живот формират ранната чувствителност на Смирненски. Неговите творби често отразяват социалната несправедливост, страданията на обикновените хора и копнежа за един по-справедлив свят.
Новото начало в София и литературният път
След установяването си в столицата, Христо учи в Техническото училище в града, но поради бедност е принуден да работи, за да помага на семейството си. Първоначално започва да пише хумористични и сатирични стихове и фейлетони за вестници като „К’во да е“ и „Българан“, където използва псевдонима Ведбал.
Големият му пробив идва през 1922 г., когато започва да публикува в „Червен смях“ – орган на Българската комунистическа партия. Именно тогава приема псевдонима Христо Смирненски и се отдава на социална поезия, която ще го превърне в емблематичен глас на едно ново поколение млади и бунтовни творци.
Поетът на усмивката и скръбта
Смирненски остава в историята със своята топла, хуманна поезия, която балансира между нежната усмивка и трагичната съдба на угнетените. Сборникът му „Да бъде ден!“ (1922 г.) е смятан за един от най-важните поетични сборници на новото време, в който личната съдба се преплита със съдбата на народа.
Макар че умира много млад от туберкулоза през 1923 г. – Христо Смирненски оставя след себе си над 160 стихотворения, фейлетони и прозаични творби.
От Кукуш до София – живот на бунт, състрадание и поезия
Историята на Христо Смирненски започва в малкия македонски град Кукуш, който днес е част от територията на съвременна Гърция. Принуден от войната да напусне родния си край, той намира нов дом в София, където се превръща в символ на българската поезия и социалната справедливост. Родният му град може и да е останал в историята, но духът му живее в стиховете, които Смирненски ни завещава.
