През 1215 г. на базата на няколко обединени църковни училища бил образуван Парижкият университет. Занятията в четирите негови факултета - медицински, богословски, хуманитарни науки и канонично право, се провеждали в отделни сгради в квартал, разположен на левия бряг на Сена, срещу съвсем новата тогава катедрала „Нотр Дам“. Кварталът скоро станал известен като Латинският квартал, защото на този език се учели студентите.
През 1257 г. свещеникът и богослов Робер дьо Сорбон, който току-що бил поел поста изповедник на крал Луи IX Свети и имал значително влияние в обществото, основава богословски колеж за деца от бедни семейства в същия квартал. Богословът нарекъл своето заведение „Домът на Сорбон“ (Maison de Sorbonne) и получавал пари за поддръжката му от краля. Така, с кралската подкрепа, била основана колежанската библиотека, която се превръща в една от най-богатите научни книжни сбирки на Средновековието.
Скоро образователната институция на Робер дьо Сорбон се превърнала в средище, около което се разгърнал Парижкият университет. Сорбон служел като канцлер на университета, преподавал и проповядвал в своя „Дом на Сорбон“ до смъртта си през 1274 г. А през 1554 г. колежът бил наречен „Сорбона“ в чест на своя основател и го включили в богословския факултет на Парижкия университет.
Още: Българска "Златна книга на песните" ще бъде изложена в Сорбоната
Кога целият университет започнал да се нарича "Сорбона"?
През 1625 г. първият министър на крал Луи XІII - Арман Жан дю Плеси, известен още като кардинал Ришельо, поема поста ректор на Парижкия университет и извършва първата мащабна реконструкция на университетския сграден комплекс. Той започва строителството на нови сгради и Църквата „Сорбона“ (известна още като параклис „Света Урсула Сорбонска“) - една от първите куполни сгради в Париж.
Този параклис се превърнал в архитектурна доминанта и сърце на университета. Той е разработен от архитекта Жак Льомерсие, който искал да въплъти в творението си два облика на Рим – древен и съвременен. Ето защо едната от фасадите на параклиса е изработена в бароков стил, а другата напомня на римския пантеон. Между другото, именно в този параклис кардинал Ришельо намерил последното си място за почивка, но едва след като тленните му останки били осквернени от подивялата тълпа по време на Френската революция. Червената шапка на Негово Преосвещенство все още виси над гробницата му в църковната сграда.
От целия комплекс от здания, построени под ръководството на „червения кардинал“, е запазен само параклисът на Света Урсула Сорбонска. През 1885 г. архитектът Анри Пол Нено предлага да се съборят вехтите университетски сгради и на тяхно място да се построи пълноценен академичен квартал – което той и сторил през 1905 г. Новият архитектурен ансамбъл на Сорбоната включва академичен дворец в неоренесансов стил, където се намира ректоратът, дворовете на лабораториите на Факултета по природни науки, декорирани в индустриален стил, и други сгради. Фасадите на зданията били украсени с фигури, символизиращи науките. Вътре в сградите са поставени скулптури на Омир, Архимед, Декарт, Ришельо, Паскал и други забележителни личности.
Още: Иван Тренев: Христо Ботйов отново намира място в Сорбоната
След известните събития от май 1968 г., когато левичарските радикални протести на студенти от Сорбоната във Франция положили началото на дълбока социална криза, университетът бил разделен на 13 автономни висши учебни заведения, чиито сгради днес са разпръснати из целия Париж. А в историческите здания в Латинския квартал се намира така нареченият „Париж I Пантеон-Сорбона“. Тук се преподават икономика, социални и правни науки и изобразително изкуство.
Не само френски, но и чуждестранни студенти могат да учат в Сорбоната, и то напълно безплатно. За да влезе в този престижен университет, кандидатът трябва да владее добре френски език и да напише мотивирано писмо. В него трябва да опише защо иска да учи в Сорбоната и да обясни каква полза може да допринесе за обществото, когато завърши най-добрия университет във Франция.
---
