Най-големият полуостров в Европа

Полуостровът се мие от няколко морета: Норвежко на запад, Баренцово на север, Балтийско на юг и изток, Северно на юг. Източната (континентална) граница на полуострова условно минава от северната част на Ботническия залив до фиорда Варангер.

Дебелината на ледниците на полуострова, когато бил център на континенталното заледяване на Европа, на места надхвърляла 1500 м.

Около 43% от Скандинавския полуостров са заети от гори. Преобладават бор и смърч, особено характерни за източните му райони.

На запад големи територии са заети от храстовидна растителност и торфени блата. Фауната е представена главно от горски видове: лосове, лисици, диви зайци. По крайбрежните скали и острови има птичи колонии. Крайбрежните води са богати с различни видове риба – треска, херинга, пъстърва, сьомга, скумрия и др.

Има много защитени територии и паркове. Те са много красиви, затова Скандинавия със своята необикновена красота и неповторимост е любима дестинация на хиляди туристи. Тук ще слушате интересни митове, оцелели до наши дни, древни песни за герои и богове. Ще видите скандинавските планини, ще посетите низини и възвишения, ще се потопите в атмосферата на мистериозния фолклор. Скандинавският полуостров оставя приятни впечатления за дълго време.

Изображение: DemonDays64 / CC BY-SA 4.0

Планинските вериги на Скандинавския полуостров, с обща дължина 1700 км и ширина 1300 км, се наричат обобщено Скандинавски планини. Западната част на техните склонове се приближава до Северно море и формират стръмни брегове, полуострови и острови, носове. Трудната им достъпност се доказва, примерно, от факта, че по норвежката жп-линия Осло - Берген има 178 тунела.

Планинските вериги образуват много фиорди под влияние на придвижващите се ледници. Те представляват морски заливи с високи и скалисти брегове, които дълбоко се врязват в територията на сушата. Обикновено дълбочината на скандинавските фиорди (врязването им в сушата) достига един километър.

Планините в Скандинавия са покрити с най-големите ледници в Европа. Климатът на тези части е умерен, а само в ивицата на далечния север – субарктически. Тук има гъста речна мрежа, формирана под влиянието на влажен климат и интензивното разчленяване на планинските вериги. Реките най-често са къси и пълноводни, с много водопади и бързеи. Най-голямото им запълване започва пролетно време, главно чрез проливни дъждове и топенето на снега, по-рядко от ледници. Високата скорост на речните течения през зимата не позволява по реките да се натрупа ледена покривка.

Там, където планините достигат 500 метра северно и 1000 метра на юг, склоновете са с иглолистни гори. Под тези височини се простират пояси редки брезови гори до надморска височина 200 метра, които се сменят с планинска тундра. Местните обитатели охотно използват такива местности през лятото за пасища на добитъка си.