Принц Фернандо бил син на краля на Арагон - Хуан ІІ и втората му съпруга Хуана Енрикес. През 1461 г., след смъртта на брат му Карлос, той става престолонаследник, назначен е за главен губернатор на Каталония (1462 г.), а през 1468 г. - за крал на Сицилия.
А в съседна Кастилия през 1468 г. след династически междуособици по-голямата част от благородниците признават принцеса Изабела за наследница на крал Енрике IV.
На 19 октомври 1469 г. принц Фернандо Арагонски и принцеса Изабела Кастилска се венчали тайно. Женихът дошъл в Кастилия за сватбата инкогнито, според легендата преоблечен като обикновен водач на мулета. Бракът бил сключен без знанието на кастилския крал Енрике.
След смъртта на крал Енрике и предстоящото провъзгласяване на Изабела за кралица на Кастилия, там започват междуособици между нейните привърженици и тези на дъщерята на краля - Хуана, които вълнения прераснали във война с Португалия. Фернандо, който бил в Арагон по време на смъртта на Енрике Кастилски, бил провъзгласен в Кастилия просто за съпруг на кралицата, но не и за крал.
След трудни преговори между Фернандо, съпругата му и кастилското благородничество, през 1475 г. бил сключен Договорът от Сеговия, който му давал титлата крал на Кастилия (Фернандо V) и широки права - но хазната и армията на кралство Кастилия и Леон (както официално се наричала страната) останали под изключителното разпореждане на Изабела.
Фернандо участвал активно във войната с Португалия, както и в сблъсъци с непокорните феодали. Борбата завършва през 1479 г., когато се подписал мир с португалците. Същата година Фернандо наследил своя баща Хуан II и станал суверенен крал на Арагон, а поради съпружеството с Изабела Кастилска – и на Кастилия, тоест, на обединената по този начин Испания.
Топ 5 на най-красивите градове в Испания!
Създаване на "Санта Ермандад"
Фернандо се заел активно с устройството на новата фактически държава. В епохата на почти пълна липса на професионална полиция той успял да организира цяла полиция, която се справяла отлично с всякакви сепаратистки и еретични движения. Това било т. нар. „Свещено братство““ (на исп.: Santa Hermandad – „Санта Ермандад“), което било възникнало още през ХІІІ век, главно в кастилските градове, за борба срещу разбойниците по пътищата.
Фернандо много умело използвал тази институция за образуване на специално опълчение, подчинено изключително на краля. През 1476 г. той направил „братството“ задължително дори там, където дотогава не съществувало - в Арагон. Използвал го за борба с феодалите, които дълго време не искали да признаят тази кралска полиция, но в крайна сметка се подчинили. В 1498 г. Фернандо окончателно поставил „братството“ директно под централно управление. Пътищата станали по-безопасни, което веднага се отразило на търговските отношения (в „Дон Кихот“ Сервантес описва безпокойствата на Санчо Панса заради възможни конфликти по пътищата със „Санта Ермандад“).
Завладяването на Гранада
Фернандо и Изабела успели да изпълнят задачата, която техните предшественици вече няколко пъти опитвали неуспешно да решат. Папската хазна и частни лица доброволно дарили пари, щом научили, че Фернандо ще тръгне срещу арабите, които все още държали султаната Гранада в южната част на полуострова.
Новите данъци, специално създадени за тази цел, допълнително укрепили кралската хазна - и през 1482 г. станало възможно да се започне война, улеснена от династическите вражди между наследниците на султаната. Тя продължила 10 години и направила Фернандо изключително популярен дори в онези части на Кастилия, където някои все още гледали на него като на тиранин и узурпатор. През 1492 г. Гранада паднала.
Този успех дал на християните допълнителни ресурси под формата на селскостопански земи и позволил на испанските войски да натрупат боен опит. Фернандо и Изабела получили от папа Инокентий VIII тържествената титла „католически крале“, която била потвърдена през 1496 г. от следващия папа Александър VI.
