Откъде се появява изразът - Никой не е по-голям от хляба

Месенето на хляб се съпровожда с различни обреди – било за добро или лошо, за раждане или смърт. Има ли хляб сложен на трапезата, това означава, че има още живот в къщата. От тук и старата българска поговорка „Никой не е по-голям от хляба” е мъдрост, която представя хлябът не само като храна, а като нещо повече…хлябът е и любов, и уважение!

Хлябът е издигнат до степен на уважение и почитание. Хлябът е свещен. Когато го ядете трябва да се прекръстите и тогава да се яде. А това налага редица забрани.

Любопитни факти за хляба

Забрани, свързани с хляба

Счита се за грехота да се изхвърля хляб и да се газят трохи. Ако намерите хляб не го изхвърляйте, целува се и се дава на животните. Не изхвърляйте трохи в огъня, „защото на оня свят с ръка ще бъдат извадени из огъня”.

Не се изричат лоши думи пред хляба. Не подавайте хляб през прозореца „като на куче”. Добре е да знаете, че хлябът не се поставя с кората надолу. Вярва се, че тогава няма да има градушка. Ако това се случи пред гост, значи е нежелан.

Добре е да не разрешавате на децата си играят с хляба или тестото. Грях е да откажете хляб на чужд човек. Не измитайте трохите към вратата, за да не излезе берекетът от къщата. Ако се хвърли хляб или трохи в огъня, ще изгори житото на нивата.

Жена, която е била с мъж не меси хляб.

Нечиста жена – бременна или родилка, до 40 дни не меси хляб, грехота е.

Най-разпространените заблуди за всеки тип хляб

Традициите и хляба

Възрастните хора казвали: “Гозбата е само да се преглътне хлябът!” Много пъти в историята на народа ни храната е била оскъдна. Затова хлябът бил не само почитан, но и боготворен. Всеки един празник на българина е съпътстван с обреден хляб.

В обредите по приготвянето на хляба е скрита дълбока символика. Суровото зърно символизира плодородието.

От незапомнени времена традиция е да се посреща госта с хляб и сол. Хлябът се явява важен за тази традиция. Българинът пречиства влизащия, който може да донесе безредие, нечистота, проклетия. Захранване с хляб от „своето” огнище и солта са знакови и са достатъчни да се счете някой за достоен да пристъпи „вътре” в дома ви.

Има сведения, че българите са посрещали още извън пределите на селото с хляб и сол и едва тогава ги пускали пришълците да влязат в него. За да се опази вътрешното пространство и входа неосквернен от непознатото и непровереното - на просяк и циганин хляб не се дава през вратата, а през прозореца. Прочутата българска пита с късмети пази именно това убеждение на предците ни. Истинският късмет да имаш „КЪС” от общия хляб, да си част от хляба на рода си. Почти при всички календарни обреди се приготвят хлябове.