Сирни Заговезни, известен още като Сирница или Сирна неделя, е един от най-значимите празници в българския народен календар. Той бележи последния ден преди началото на Великденските пости, които продължават седем седмици и завършват с Великден. Този празник е свързан с дългогодишни традиции, обичаи и символика, като основен акцент е актът на прошка и духовно пречистване.
Кога се чества Сирни Заговезни?
Сирни Заговезни е подвижен празник, тъй като е част от великденския цикъл. Той се отбелязва винаги в неделя, точно седем седмици преди Възкресение Христово. През 2026 година Сирни Заговезни ще се празнува на 22-ри февруари. Тази дата бележи края на Сирната седмица, която започва веднага след Месни Заговезни – деня, в който православните християни спират да ядат месо. През 2026 година Месни заговезни се пада на 15 февруари.
Още: Тодоровден 2026 г.: Кога се пада и какво се прави на този ден
Сирната седмица – Време за веселби
Седмицата между Месни и Сирни Заговезни е изпълнена с радост и празнични настроения. Това е време, когато хората се събират, за да се веселят преди дългите дни на постите. Моми и момци се люлеят на люлки, пеят песни и играят хора. Сватбите се прекратяват, а тези, които не са успели да се оженят, трябва да чакат до есента.
Обредна трапеза – Прощаване с „Бялото блажно“
Храната играе централна роля в празника. На обредната трапеза се сервират ястия с млечни продукти – баници, кисело мляко, сирене, яйца и рибни блюда. Основната идея е хората да се разделят с т. нар. „бяло блажно“, което вече няма да бъде консумирано по време на Великденските пости.
Още: Започна Сирната седмица: Обичаи и традиции, които трябва да спазите
Особено популярен обичай е амкането или хамкането. Най-възрастната жена в дома връзва на червен конец парче сирене, яйце или халва, което се завърта. Участниците се опитват да захапят лакомството само с уста, без да използват ръце. Това предизвиква много смях и забавление, създавайки весело настроение преди строгия пост.
Ритуалът на Прошката – Символ на сплотеност
Централно място в празника заема прошката. На този ден младите хора посещават родителите, кумовете и по-възрастните родственици, за да поискат прошка. Думите, с които се иска прошка са:
- „Прости ми, майко!“
- „Прощавай, тате!“
Още: Смяна на часа 2026: Кога местим стрелките на часовника тази пролет?
Отговорите са също толкова значими:
- „Простено да ти е!“
- „Господ да прощава!“
Този обичай помага за изчистване на негативните емоции, заздравяване на семейните връзки и създаване на усещане за единство и хармония в семейството.
Магията на Огньовете – Прескачане за здраве
Още: Перфектната заливка за баница за Сирни Заговезни
Вечерта на Сирни Заговезни се палят големи огньове, наречени „листници“. През цялата седмица младежите събират съчки, царевична шума и папрат, за да направят възможно най-големи огньове. На някои места огънят символизира слънцето и по магичен начин му помага да набере сили за идващата пролет.
Огънят има и ритуална функция – младите мъже го прескачат за здраве, а момите играят хоро около него. Този обред е израз на вярата в плодородието, здравето и новото начало.
Сирни Заговезни – Начало на Великия пост
На следващия ден – понеделник, започва Великденския пост. Това е период на духовно и физическо въздържание, по време на който не се консумират храни от животински произход. Постът е време на размисъл, пречистване и подготовка за светлия празник Великден.
Още: Традиционна баница за Сирни Заговезни: Вкусът, който събира семейството около трапезата
Сирни Заговезни е празник, който съчетава радостта от споделените мигове с близките и дълбоките символи на прошка, въздържание и обновление. Със своите обичаи и традиции той продължава да бъде важна част от българската култура и духовност.
Сирни Заговезни е не просто празник, а уникален мост между традицията, духовността и общността. Той ни напомня за значимостта на прошката, единството и вътрешното пречистване. Със своите обичаи, символика и веселие, празникът подготвя хората за великденския пост и носи послание за ново начало, хармония и надежда за по-добро бъдеще.
