Много хора изпитват дълбок страх от змии – независимо дали става дума за жива, пластмасова или дори нарисувана. Фобията от тези влечуги понякога е толкова силна, че парализира човека още при мисълта за тях. Но този страх често е продиктуван от незнание, културни наслоявания и митове, които се предават от поколение на поколение.
Всъщност, повечето змии в България не представляват сериозна опасност за човека. От 17-те вида, които се срещат по нашите земи, само две са отровни – пепелянката и усойницата. И двете обаче не проявяват агресия, освен ако не бъдат провокирани. Те предпочитат да се оттеглят и само в краен случай биха нападнали, като дори тогава понякога извършват „сухо ухапване“, при което не отделят отрова. Причината? Змиите пазят отровата си за ловуване, а не за самозащита.
Народни вярвания за змията – благословия или проклятие?
В българския фолклор змията присъства както в ролята на носител на зла поличба, така и като свещено същество, свързано с дома и предците. Най-разпространеното поверие гласи, че ако убиеш змия в двора, ще навлечеш на себе си и дома си нещастие.
Но нека разгледаме какво още казват вярванията:
- Ако по време на строеж около бъдещия дом се появи змия, това е знак за късмет, здраво семейство и благополучие.
- Ако видите змия в градината, народната мъдрост съветва да я оставите на мира – тя ще донесе мир и хармония.
- Но ако змията пропълзи през прага на къщата, се вярва, че това предвещава болест или загуба на близък.
- Убиването на змия обаче остава най-силно натоварено с негативна символика. Според старите хора, този акт може да доведе до нещастие, болести, загуба на късмет и душевен дисбаланс.
Змията като духовен посредник – поглед от миналото
В тракийската култура, змията не е възприемана като зло същество. Напротив – тя е символ на безсмъртието и духовната връзка с отвъдното. Бог Сабазий – едно от божествата в тракийския пантеон – често е изобразяван със змии, които обвиват ръцете или тялото му. Археолозите откриват множество оброчни плочки и предмети с гравирани змии.
Смятало се е, че змията е въплъщение на душата на починал предшественик, който се завръща, за да закриля дома и наследниците си. Затова в онези времена присъствието на змия се е възприемало като чест и благословия, а не като заплаха.
Какво мислят за змията в други култури?
Змията присъства в митологията и суеверията на много народи, и в повечето случаи – с положителен оттенък:
- В Литва, Полша и Украйна змиите се считат за пазители на дома и защитници на семейството. Смята се, че който убие змия, отнема защитната сила на дома и предизвиква болести и беди.
- В Русия, змията има митологичен статус на герой, символизиращ мъдрост и сила. Тя не се убива, тъй като се вярва, че това ще доведе до раздор и страдание.
- В Индия, змията е свещено животно. Богът Шива често е изобразяван със змия около врата си, а на празника „Нага Панчами“ жените почитат змиите с мляко и цветя, вярвайки, че така ще получат закрила.
От сакралност до страх – как се промени образът на змията?
С течение на времето и под влияние на християнството, змията започва да се свързва с греха и изкушението, най-вече заради историята за Адам и Ева. Така влечугото преминава от символ на защита към символ на заплаха и измама.
Но въпреки това, наследството от старите вярвания остава живо. Много хора и днес вярват, че змията не бива да се убива, не само поради суеверие, но и заради екологични и морални причини.
