Над 105 000 чужденци от 65 държави работят и получават заплати у нас през последните 5 години. Така бизнесът успява да отговори на кризата с острия недостиг на кадри. Чужденците работят най-често в хотелския и ресторантьорския бранш, строителството и преработвателната промишленост.
Само тази година над 24 000 граждани на трети страни са допуснати до българския пазар на труда. Най-много са от Узбекистан, Турция и Киргизстан.
Чужденците споделят, че тук е чувстват добре, доволни са от заплатите, като по-голямата част изпращат в родните си държави, за да издържат семействата си.
"Харча само 300 лв. тук, другото пращам"
Мебелна компания от Русе може да се похвали с "най-шарената" работна ръка, защото дава препитание на 48 души от 7 държави.
Пример е Майкъл Оливерас, който първаночално работел в родните си Филипини, където получава 200 долара на месец. Спестявал всеки цент, за да емигрира в Катар с надеждата за по-добри доходи, но мечтите му рухват, след като взима първата си заплата от 400 евро като продавач на обувки.
За да издържа семейството си избира България, макар че не знаел нищо за нея.
Още: Бизнесът настоява за облекчен достъп на чужди работници до пазара на труда
"Заплатата ме устройва, спестявам 600 евро, които пращам във Филипините. Харесва ми, че работя само 5 дни в седмицата", споделя той.
23-годишният Тамим е от Бангладеш и не се плаши от работата в мебелния цех. Дори иска извънредни смени, за да може да праща повече пари у дома.
"Тук животът по-добре от Бангладеш. Последна работа – продавач дрехи, един месец – 300 лева. Там един хляб - 1 лев. Тук харча 300 лева, а останалите ги пращам в Бангладеш", коментира Тамим Тоухидул.
Източник: iStock
Брайт Чинимерела Ебере пък е преподавал биология в Нигерия, но се отказал, макар че е обичал професията си. Сега изработва мебели, за да помага на 5-членното си семейство, което се надява да види след година.
Още: Кабинетът внася промени в правилата за работници от чужбина
"Тук всички хора са приятели. Българският е много труден, всеки ден уча по 20 думи", заявава Брайт.
Чужденците нямат личен живот и винаги са готови за работа
Мебелната промишленост се задъхва от липсата на кадри, а според експерти от бранша наемането на общи работници от трети страни не излиза по-изгодно, но липсата на кадри не сотавя друг избор на работодателите.
"Осигуряваме им подслон, те не заплащат общежитието, нито сметките, осигуряваме ваучери за храна. Изпитвахме трудности да вземем хора от Непал, Бангладеш и Индия, защото процедурите се удължиха изключително много, над 1 година", коментира Христо Дъров – мениджър "Човешки ресурси" в мебелна компания, цитиран от БНТ.
Бизнесът трудно може да се справи без чужденците, затова прави всичко възможно да ги задържи.
"Останалите работници бяха изплашени, че някой ще им открадне работата, по друг начин си мислеха някакви неща. С наша помощ ги приемат добре. Те винаги са на линия, нямат личен живот, нормално, те са далеч от семействата си, и имат желание за работа", споделя Калоян Брайков, директор производство.
На практика чуждестранните работници заемат местата на българи, които вършат същата работа в Западна Европа, но срещу значително по-високо заплащане.
