Как богатите държави печелят от новия световен корпоративен данък

Когато 136 държави, включително България, дадоха съгласие за данъчната реформа на 8 октомври тази година, „историческо” беше един от най-често срещаните епитети относно събитието. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен приветства събитието като „исторически момент” и „сериозна стъпка към по-честна световна данъчна система”.

На фона на въодушевлението на богатите държави, човек може лесно да пропусне критиките, идващи от страните с по-слабо влияние, които посочват, че реформата облагодетелства предимно богатите юрисдикции, пише euractive.com.

Робърт Суини, старши икономист и анализатор политики в неправителствената организация Think-tank for Action on Social Change (TASC), обрисува тези критики в цифри в свое изследване, поръчано от Foundation for European Progressive Studies и Friedrich-Ebert-Stiftung.

Богатите печелят

Данъчното споразумение предвижда два основни стълба на действие. Първи стълб предвижда част от данъка върху печалбата на големите корпорации с високи приходи да бъде пренасочена към страните, където печалбата е генерирана, вместо да остане в държавите, които помещават централите на тези едри бизнеси.

Вторият стълб предвижда въвеждането на световен минимален размер на корпоративния данък от 15%, като целта е да бъде спряно своеобразното състезание между отделните държави, които се конкурират за инвестиции чрез ниски данъчни ставки за едрия бизнес.

Основната критика на Суини сочи, че пренасочването на печалби по първи стълб на данъчното споразумение се калкулира на база приходите на компанията, генерирани в отделна страна.

Страните с голямо и сравнително заможно население генерират повече приходи за компаниите. Това означава, че към тези държави ще се пренасочват повече данъчни приходи отколкото към страните, чието население има по-ниска покупателна способност.

„Ако данъците се пренасочват на база къде международните корпорации генерират приходите си, това ще удари бедните държави”, казва Суини.

Според него, това къде ще отидат част от данъчните приходи би могло да се определи на база различен критерии от размера на приходите. Така например, би могло да става на база къде са разположени недвижимите активи или колко служители има компанията в дадена юрисдикция.

Факторите може да бъдат обединени в метод на име „формула за разпределение”.

„Ако включите броя на служителите и материалните активи, това прави формулата по-прогресивна. Но доколкото формулата е претеглена спрямо приходите и заплатите, то тя ще бъде регресивна. Настоящият ход да се пренасочват данъци на база приходите е регресивен”, казва Суини по адрес на данъчната сделка обявена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Кадър от срещата на финансовите министри на страните от Г-7, която се проведе в началото на юни тази година. На срещата бе постигнато съгласие за световна данъчна реформа;

Източник: Getty Images

В своето проучване, Суини изчислява, че страните с високи доходи биха получили 26% повече корпоративни данъци спрямо настоящето ниво, ако разпределението става на база размера на генерираните приходи. Страните с високи средни доходи биха загубили 10% от данъчните си приходи, държавите с ниски средни доходи пък ще загубят 50% от данъчните си приходи от облагане на бизнеса при подобен сценарии.

Неравенство в Европа

Европейският съюз би увеличил приходите от корпоративното облагане с 14%, сочат изчисленията от доклада.

В рамките на ЕС обаче, разпределянето на база размера на генерираните приходи би довело до различни резултати за различните държави.

Белгия, Хърватия, Естония и Гърция биха могли да удвоят данъчните си постъпления от бизнеса в система базирана на размера на генерирания приход. Според проучването, Кипър, Унгария и Полша биха загубили половината от приходите от корпоративни данъци.

В допълнение, Суини посочва, че размерът на минималния данък за бизнеса по света трябва да бъде 25%, а не договорената ставка от 15%. Според него това би вдигнало доста по-осезаемо данъчните приходи спрямо 15-те процента, за които се договориха 136-те държави.

Все пак Суини признава, че минимална ставка от 25% изглежда трудно постижима от политическа гледна точка. „Изглежда, че сделката е приключена и само техническите подробности остава тепърва да бъдат изгладени”, казва той.

Една от тези технически подробности предвижда, че компаниите ще могат да намаляват данъчното си облагане с 10% от размера на разходите за заплати и с 8% от стойността на материалните си активи в първите години след влизане в сила на споразумението, обяснява Суини, добавяйки, че след определен период тези облекчения биха могли да отпаднат.

На 30 и 31 октомври, се очаква лидерите на страните от Г-20 да дадат зелена светлина на обявеното от ОИРС данъчно споразумение.

Очаква се Европейската комисия да предложи проект директива за налагането на минималния корпоративен данък в ЕС през декември тази година. Въвеждането на реформата за разпределяне на данъчни постъпления би следвало да стане през 2022 година.