Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Милионите, предназначени за подпомагане на бизнеса, стигат трудно до нуждаещите се

31 март 2021, 07:30 часа • 1509 прочитания

Пореден български парадокс - криза е, много фирми закъсват без клиенти и без приходи, а в същото време милионите, предназначени да подпомагат бизнеса, бавно и трудно стигат до нуждаещите се, алармира "Сега".

Такъв е случаят и с една от многото мерки за подкрепа със средства от Оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) - ваучерна схема, чрез която малки и средни предприятия от сферата на производството могат да си поръчат направата на сайт, мобилно приложение или онлайн магазин, изготвяне на маркетингово проучване, софтуер за защита срещу хакери и други.

За тези ваучери се говори от години. Сега идеята е предлагана като антикризисна мясра, а общият размер на средствата е близо 9,8 млн. лева. Самите ваучери са два вида - за 5000 лева (без ДДС) и за 20 000 лева. Вторият вид са за по-сложни дейности (оптимизация на производствени, управленски, логистични процеси, дигитален маркетинг, блокчейн и други). Кандидатстващите за ваучери получиха списък с около 300 компании, които са се доказали в сферата на "Информационни и комуникационни технологии", от който да си изберат доставчик на съответната услуга. В края на декември миналата година, Министерството на икономиката (МИ) отчете, че 356 малки и средни фирми са получили ваучери за IT услуги за 6,1 млн. лева.

Защо бюджетът не е изчерпан и цели 3 000 000 лева стоят неусвоени? Отговорът е, че цялата процедура е тромава, обрасла с бюрокрация и силно затруднява кандидатите. Днес Агенцията за малки и средни предприятия, която е администратор на ваучерната помощ, прави две събития - публична среща (онлайн) и уебинар, с които да рекламира схемата и същевременно да даде разяснения на фирмите от ИКТ сектора, извършващи услугите, заплащани с ваучерите. От обявената програма на уебинара се разбира, че лектори от агенцията ще запознаят участниците със "специфичните изисквания" за дейностите и за отчетите, които трябва да представят - технически и финансови, а освен това, ще дадат напътствия как се оформят исканията за плащане.

Явно бизнесът доста се затруднява с недотам ясните условия и с бюрократичните стъпки, които трябва да извърви по тази мярка. Вероятно е малко фирми да са поискали ваучери, защото схемата за подпомагане не получи сериозна разгласа, пояснява изданието. Възможно е и критериите за подпомагане да са трудни за покриване. Има и друго - в тежките месеци на COVID кризата и борба за оцеляване фирмите, особено по-малките, се нуждаят преди всичко от свежи пари, а не от ваучери, с които да платят на някой ай ти специалист да им направи уеб страница или на някоя маркетингова агенция да им изготви анализ на пазара.

Освен това, при "ластичнатата" тактика на правителството за борба с коронавируса - "затваряме - отваряме - затваряме - сдобиването с нов сайт е последна грижа на засегнатите пряко или косвено от локдауните предприятия. Целта на ваучерната схема е да подкрепи дигитализацията на българските предприятия, като улесни достъпа им до цифрово ноу-хау и технологии, като същевременно с това, им помогне в преодоляването на икономическите от пандемията COVID-19 и насърчи създаването на нови бизнес партньорства между секторите на ИКТ и производството, обясняват от икономическото министерство.

Медията обяснява и за какво могат да се ползват ваучерите.
Ваучери тип I - 6000 лева с ДДС: фирмени уебсайтове; фирмени уебсайтове за електронна търговия; опростени мобилни/таблет приложения за електронна търговия и/или ИКТ бизнес решения; решения и платформи за електронна търговия, базирани на ИКТ бизнес решения.

Ваучери тип II – 24 000 лeва с ДДС: услуги, базирани на VR технологии, отразяващи дейността на фирмата и качване в интернет, включително добавена реалност; софтуерни разработки и внедряване на VR технологии в производствения сектор; издаване на уникални идентификационни номера за продукти на компанията с признаване в цял свят; осигуряване на достъп до електронна платформа за въвеждане на продуктова информация; софтуерни решения, насочени към оптимизиране и проследяване на управленски процеси; софтуерни решения, насочени към оптимизиране и проследяване на производствени процеси; софтуерни решения, насочени към оптимизиране и проследяване на логистични процеси; осигуряване на кибер и информационна сигурност на продукти чрез прилагане на blockchain технология и доставяни ledger-технологии; осигуряване на кибер и информационна сигурност на процеси чрез прилагане на blockchain технология и доставяни ledger-технологии, в т.ч. процеси, свързани с доставката на суровини и/или производствени процеси и/или логистични процеси по дистрибутирането на стоката/услугата.

Атанаска Маркова
Атанаска Маркова Отговорен редактор
Новините днес