Парламентът прие промените при данъците за гражданите, какво е новото?

Намаляването на прага на деклариране на командировъчните пред НАП стана след като депутатите гласуваха редакционна поправка на Мартин Димитров от "Продължаваме Промяната - Демократична България", направена в зала. "За" редакцията гласуваха 117 депутати, "против" бяха - 59, шестима се въздържаха. 

Дискусията

В хода на дискусията Мартин Димитров обясни, че преди около година са започнали да създават база данни с облагаемите и необлагаемите доходи на хората. Целта е изключително значима - да могат социалните политики, свързани с енергийните помощи, да бъдат ориентирани към истински бедните хора. Никоя държава не може да прави социална политика за цял народ, това е безсмислено, добави Димитров. В тази връзка от НАП са преценили, че искат допълнителни доходи, да бъдат декларирани. По думите му нововъведение е фирмите да декларират така наречените командировъчни.

Още: Допълнителен данък за колите втора употреба: Екоминистърът подкрепя

"Това са дневните пари, които командированите служители получават. Идеята е да има някакъв праг, тоест да не бъдат всички командировъчни, а да има фокусиране върху хората, които пътуват повече и потенциално това може да бъде доход за тях. Мартин Димитров обясни, че с подобни данни в базата на НАП се променя разполагаемият и получен доход за тези лица. "Аз бях предложил праг от 5000 лв. на година или 400 лв. на месец, сега след дълги дебати, разбрах че по-скоро биха подкрепили един праг от 1000 лв., което пак е по-добре, отколкото да няма праг. Което означава, че дори човек да има една командировка един път годишно - трябва да бъдат подадени данни към НАП", обясни депутатът, цитиран от БТА. 

От БСП направиха предложения за въвеждането на данъчно необлагаем миниум за доходите до линията на бедност и нулев данък върху доходите от труд на младите хора до навършване на 26 години, но предложенията бяха отхвърлени. Георги Гьоков апелира за отхвърляне на алтернативния данък за събирачите на гъби и плодове, тъй като това са най-бедните хора, но предложението му не бе възприето от пленарната зала.  

Данък за берачите на диворастящи гъби и плодове

Според приетите разпоредби се въвежда алтернативен данък за доходи от събиране на диворастящи гъби и плодове. Според въпросните текстове доходите на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, от събиране на диворастящи гъби и плодове, с изключение на такива от лечебните растения, се облагат еднократно с алтернативен данък в размер на 30 лв. за всеки месец, през който се извършва дейността. 

Още: "За пръв път от над 20 г.": Василев твърди, че има повече събрани данъци от похарченото (ВИДЕО)

Депутатите отхвърлиха и предложението на "Има такъв народ" 10 на сто от данъка върху доходите на физическите лица да отиват в бюджета на общината, на чиято територия е постоянният адрес или седалището и адресът на управление на платеца на данъка. 

Прието бе предложението направено от Ирена Димова от ГЕРБ-СДС, с което се дава възможност да не се декларират доходите от рента, получавани от собствениците на земеделски земи в размер до 3000 лв.  Ирена Димова мотивира предложението с подаваната декларация, която касае само едно лице, но от рентата за дадена земеделска земя, могат да се възползват повече наследници.  По думите й това би създало административна тежест, включително за НАП, които да удостоверяват на кого е дохода и как е получен. Депутатите гласуваха предложението на Димова със 148 гласа "за", един - "против" и четирима "въздържали се". 

Данъчни облекчения за земеделските стопани

Народните представители приеха още данъчни облекчения за физически лица, регистрирани като земеделски стопани. В зала депутатите гласуваха предложението на Десислава Танева от ГЕРБ-СДС за създаването на нов параграф, според който физически лица, регистрирани като земеделски стопани, които са получили субсидия или друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския фонд за развитие на селските райони, могат да ползват данъчно облекчение, като намалят сумата от годишните данъчни основи с размера на получената през годината субсидия, съответно подпомагане от двата фонда, до размера на годишните данъчни основи преди намалението, но с не повече от 100 000 лв. Предложението бе подкрепено със 119 гласа "за", "против" - трима и "въздържали се" - 69.

Още: НАП напомни за изтичащи срокове

Десислава Танева направи редакционна поправка, свързана с реализацията на данъчното облекчение за земеделците.  Според него данъчното облекчение ще се прилага от 1 януари на годината, в която ЕК се е произнесла, че мярката не е държавна помощ или е съвместима държавна помощ. Ако ЕК се произнесе до 30 април 2024 г., данъчно облекчение може да се прилага и за 2023 г., се посочва в поправката. Редакцията  бе гласувана със 171 гласа "за", двама"против" и един "въздържал се".

Парламентът одобри на първо четене промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица на 16 ноември.