Четиридневната работна седмица не е новост и вече се прилага в различни страни и компании в Европа и по света. На стария континент вече експериментират компании в Германия, Великобритания, Белгия и в други страни. Проучвания показват, че подобен режим на работа намалява нивата на стрес на работниците, подобрява баланса между професионалния и личния им живот, увеличава производителността. Приложим ли е обаче този модел и на Балканите, където продължителността на работната седмица е с най-дългите часове? Проучване, оповестено от Евростат през м.май т.г. и цитирано от БТА, показа, че Турция, Сърбия, Босна и Херцеговина и Гърция водят в класацията за най-дълга работна седмица в Европа.
При средна продължителност от 36 часа на седмичното работно време на Стария континент, в Турция работната седмица продължава 43,1 часа, в Сърбия - 41,3 часа, в Босна и Херцеговина - 41,2
Снимка iStock
часа и в Гърция - 39,8 часа. Сред страните от ЕС челните две места в класацията са отредени за Гърция и България, като у нас продължителността на работната седмица е 39 часа, показват данните.
Още: Резултати от експеримент: Какви са плюсовете и минусите на четиридневната работна седмица
Неприложима засега в България
В нашата страна не се говори за нормативен акт, с който да бъде въведена четиридневна работна седмица, но дебатът “за“ или “против“ не стихва от няколко години. По мнение на Българската стопанска камара от тези дни,
българският пазар на труда не е готов за подобна промяна, макар че отделни компании вече експериментират с по-гъвкави форми на заетост.
Темата има своите положителни страни, тъй като по-кратката работна седмица може да създаде условия за повишаване на доходите и за по-добър баланс между работа и личен живот, посочи зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Мария Минчева. Но това не винаги е благоприятно за фирмите.
Още: Във Великобритания обмислят въвеждане на четиридневна работна седмица
„Колкото по-малко работи човек, толкова повече хора са нужни, за да се организира дейността. Но ако се въведат по-гъвкави режими с по-дълги смени, някои фирми могат да постигнат същия резултат с по-малко персонал“, коментира тя.
Снимка Getty Images
Няма правни пречки за прилагане на модерната идея в практиката. „В България проблемът не е юридически, а пазарен – липсата на кадри принуждава много хора да вършат по няколко задачи едновременно,
а извънредният труд вече достига чудовищни размери“, заяви вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов. В малки и семейни фирми четиридневният режим съществува от години, но без намаляване на заплащането.
Родителите да работят 4 дни обмислят в Гърция
Още: Първа компания в наша съседка официално въвежда 4-дневна работна седмица
Гърция постави на обществено обсъждане законопроект на министерството на труда и социалното осигуряване, който предвижда по-гъвкави форми на работно време за заетите, включително възможност на родителите да работят 4 дни седмично по 10 часа на ден,
за да могат да бъдат още един ден с децата си. Всъщност подобна възможност съществуваше и досега, но само за шест месеца годишно, а със законопроекта се разширява през цялата година.
Целта на промените е да дадат по-голяма свобода за заетите при определянето на работното време, но те вече предизвикаха реакции и опасения от страна на синдикатите и опозицията, съобщиха гръцките медии.
Законопроектът, които е на обществено обсъждане до 19 септември, дава също така възможност работниците да полагат извънреден труд до общо 13 часа дневно, дори да са заети при един работодател, а не както досега – само ако имат повече работодатели.
Още: Идея в страна от ЕС: 2800 евро минимална заплата при четиридневна работна седмица
Мярката ще важи само при желание на служителя със съответните компенсации и при спазване на ограничението до 150 часа извънреден труд годишно.
Извънредният труд ще се компенсира с възнаграждение с 20 процента по-високо от редовното до десетия час дневно и с 40 процента – от десетия до тринадесетия.
Над 58-годишните да работят по-малко в Словения
Словения планира от 1 януари догодина да въведе частично нов закон, предоставящ революционни промени на пазара на труда, писа словенското издание „24 часа“ (24 ur).
Още: Проучване: Половината българи готови да работят 4 дни по 10 часа
Наред с останалото законът предвижда възможност работниците, наближаващи пенсиониране, да намалят трудовите си задължения. Над 58-годишните, както и тези с поне 35 години трудов стаж, ще могат практически да избират:
почивен петък, удължен уикенд или намалено работно време – шест часа на ден, информира Министерството на труда, семейството, социалните въпроси и равните възможности.
Моделът, наречен 80-90-100, предвижда 80% работно време, 90% заплата и пълни осигуровки, сякаш се работи на 100%. Идеята отчасти е заимствана от Исландия, Ирландия и Германия, където подобни модели са довели до положителни резултати:
по-висока производителност, по-малко отсъствия и по-добра ефективност. Пилотни проекти вече са проведени в технологични компании в Словения, които са показали подобни резултати.
Снимка iStock
Още: Те искат да работят по-малко, но за същите пари
Словенското министерство на труда заяви, че ако промените се окажат успешни, са възможни допълнителни промени до края на 2028 г. – бонус за работа в събота, задължителен коледен бонус за всички служители и въвеждане на 38-часова работна седмица.
4 дни по 10 часа работа в Турция
Турция също не е чужда на идеята за въвеждане на гъвкав режим на работа и планира значителни промени в трудовото законодателство с цел създаване на правна рамка за подобни трудови модели, пишат местните медии.
Освен в Европа, страната е сред водещите страни и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) по продължителност на седмичното работно време - с 45,7 работни часа, изпреварвана единствено от Колумбия, отбелязва турската частна телевизия СиЕнЕн-Тюрк.
Още: Мика Зайкова: 4-дневната работна седмица е ужас за българските работодатели
В началото на годината министърът на труда и социалната сигурност Ведат Ъшъкхан сигнализира за готвените промени, като обяви, че ще се насърчават гъвкави условия на работа и ще се даде приоритет на здравето и безопасността на работното място и благосъстоянието на работниците.
Според публикации в Турция Министерството на труда и социалната сигурност и Министерството на семейството и социалните услуги вече работят по подготовката на такива модели, които ще се прилагат както в частния, така и в публичния сектор.
Сред обмисляните промени наред с възможността за дистанционна работа, работа на непълно работно време и работа на смени, е и въвеждането на възможност за четиридневна работна седмица с 10-часови дневни смени, писа сайтът "Донанъм хабер".
Макар засега възможността за четиридневна работна седмица да не е въведена официално, практиката вече се прилага в Турция.
Още: На британците им харесва да работят по четири дни - ето как го приемат
Работодателите в Черна гора не са съгласни
Черна гора също планира трудови реформи с цел "повече време за семейството, както и по-ефективна и продуктивна работа", като тук идеята е за въвеждане на седемчасов работен ден.
Премиерът Милойко Спаич увери, че моделът, който ще бъде въведен, се очаква да бъде приемлив както за работодателите, така и за профсъюзите.
Черногорският съюз на работодателите (UPCG) обаче казва, че няма условия за въвеждане на такъв режим на работа, предаде ХИНА.
Още: 4-дневната работна седмица – път към спасяване на планетата
Според Сузана Радулович от UPCG асоциацията от самото начало не подкрепя идеята, тъй като смята, че това е прибързано и "се прави без сериозна оценка на отраженията върху черногорската икономика".
От Съюза на свободните профсъюзи заявиха, че макар да разбират съпротивата на бизнес сектора, те вярват, че Черна гора ще върви в тази посока.
Въвеждането на седемчасов работен ден е едно от предизборните обещания на движението "Европа сега" на Спаич.
Почти половината в Румъния са “за“
Още: Експеримент доказа предимствата на четиридневната работна седмица
Румъния има необходимото трудово законодателство, което позволява гъвкаво разпределение на работните часове в рамките на седмицата, а през последните години редица компании вече тестваха четиридневната работна седмица, посочват местните медии.
Близо 47 процента от служителите биха искали четиридневна работна седмица, става ясно от проучване, публикувано през юни тази година.
Друг възможен вариант е намаляване с 20 процента на работните часове от стандартните 40 часа седмично при изключване на един от работните дни (примерно петък), като на практика работната седмица става 32 часа,
а трети вариант предвижда работа по четири и половина дни седмично, като служителят може да ползва половин свободен ден на седмица или цял свободен ден веднъж на две седмици. Тези варианти са свързани и със съответното намаляване на заплащането.
Според данни на Инспекцията по труда тази година 119 компании в страната са обявили намерение да преминат към четиридневна работна седмица.
Секторите, които прилагат най-често подобна работна програма, са в областта на ИТ, маркетинга, консултациите и услугите. Предимствата са, че служителите са по-мотивирани и по-ефективни и запазват баланса между семейния и професионалния живот, обясняват експертите.
Дебат без реални опити в Сърбия, Хърватия и Босна и Херцеговина
В Сърбия, Хърватия и Босна и Херцеговина дискусии за намаляване на работно време се появяват периодично, но досега няма официално становище по въпроса.
Хърватският сайт „Индекс“ припомня, че някои компании, предимно от ИТ сектора, са преминали на четиридневна работна седмица по време на пандемията и са решили да запазят нещата така и след това,
преценявайки, че това мотивира допълнително служителите, но примерът им не е масов.
Порталът „Любушки“ съобщава за няколко компании и от Босна и Херцеговина, които са въвели съкратена работна седмица и гъвкаво работно време като пробен период или тест.
От Асоциацията на независимите синдикати в Белград заявиха пред Евронюз Сърбия, че са повдигнали въпроса за скъсяването на работната седмица и че го обсъждат от няколко години,
като последната подобна инициатива се е състояла на 26 юни т.г. Няма данни за фирми, въвели подобна работна схема в страната.
