Пиян руснак с бутилка в ръка е един от най-дълбоко вкоренените и устойчиви национални стереотипи в света. Това е архетип, проникнал в световната поп култура, политически карикатури и ежедневието като синоним на разрушителен алкохолизъм. Но какво ще стане, ако този образ, дълбоко вкоренен в колективното ни съзнание, е неверен? Ами ако най-лошите пияници в историята не са руснаци, а хора, изградили си образ на изискани гастрономи? – пита словашкото издание Noveslovo.
Френският модел на хронична консумация
Исторически данни показват, че Франция през втората половина на XIX и в началото на XX век е имала най-високата консумация на алкохол на глава от населението в Европа. За някои години се смята, че на човек се е падали между 20 и 25 литра 100%-ов алкохол годишно. Това потвърждава, че Франция е консумирала изключително високи количества алкохол по това време. Още: СЗО призова за огромно увеличение на акцизите върху цигари, алкохол и захарни изделия
Докато прекомерната консумация във Франция е хронично, дългогодишно и културно вкоренено явление, руският пик е остро, кризисно явление от 90-те години на XX век и симптом на държавен колапс. Постоянният и негативен стереотип за руския алкохолизъм не отразява реалните данни. Той е политическа и културна конструкция, изградена от четири ключови фактора: специфичен начин на пиене, историческа роля на държавата като монополист, целенасочена геополитическа пропаганда и саморефлексия в руската литература.
Стереотипът и статистиката
В текста понятията "стереотип" и "пропаганда" се използват аналитично. Стереотипът е холистичен ментален образ, с който обществото се ориентира, но често противоречи на фактите. Статистиката без контекст са просто числа. За разбирането на проблема трябва да се разграничава дългосрочно явление от краткосрочна криза.
Френската история е белег на "хронична треска". В продължение на почти век – от средата на XIX до средата на XX век – високите нива на консумация на вино са били норма. То не е било лукс, а ежедневна част от диетата на работниците, хигиенна необходимост и символ на национална идентичност. Както отбелязва френският историк Дидие Нурисон, ситуацията е достигнала такава степен, че е изисквала държавна намеса в образованието. Още: Психично болни и алкохолици - руски престъпници печелят, като ги лъжат да се записват в армията на Путин (ВИДЕО)
През 1956 г. указ забранява продажбата на алкохол на деца под 14 години в училищните столове. На по-големите ученици обаче е било позволено да консумират нискоалкохолни напитки. Окончателната забрана на алкохол в училищата идва едва през 1981 г. Фактът, че Франция е премахнала алкохола от училищата след близо век, показва дълбочината на явлението.
Руският модел на кризисно препиване
Руският пик в потреблението е пример за "остра атака". Данните от 90-те години не са продължение на историческа тенденция, а реакция на травмата от загубата на империята, социалния разпад и безнадеждността. Евтината и често фалшива водка се превръща в упойка за болката от прехода.
Подобна е "манията по джина" във Великобритания през XVIII век – следствие от социалните катаклизми на Индустриалната революция. Още: Нарколозите назоваха сериозно погрешно схващане за махмурлука
Така се очертават три цивилизационни модела на консумация:
- Франция – хронична употреба и гурме имидж,
- Русия – остри кризи и глобален символ на алкохолизма,
- Великобритания – социална криза, свързана с джина.
Ролята на държавата
Разликите в ролята на държавата са ключови.
Русия: Държавата държи монопол върху водката, а "царските кръчми" популяризират напитката. До 1910 г. приходите от водка са 26-30% от бюджета – основа за индустриализация и военни разходи. През 1914 г. Николай II въвежда забрана, продължила до 1925 г. Още: И една глътка алкохол е вредна
СССР: Консумацията е по-ниска от средната за Европа. Фокусът е върху бира и вино. Провеждат се антиалкохолни кампании през 1958, 1972, 1985 и 1988 г.
Великобритания: Алкохолът носи 18-22% от бюджета, но данъчната система е диверсифицирана. Държавата е регулатор, а не монополист.
Франция: Приходите са 10-15% от бюджета. Виното е национално богатство и стратегически продукт, което прави всякакви ограничения обречени.
Културни разлики
Френското вино е част от ежедневието, докато руската култура на "бързо напиване" изглежда разрушителна и драматична. В Русия традиционно се пият силни напитки като бира, медовина и водка на празници, често до пълно препиване. В Англия през XVIII век джинът замества бирата в нисшите класи, водейки до пиянство, социален упадък и престъпност.
Пропагандата и Студената война
През XX век Западът използва образа на пияния руснак като оръжие.
- Алкохолизмът като символ на безнадеждност – доказателство за моралния упадък на съветската система.
- Руснаците като ирационален враг – представата за пияни офицери с достъп до ядрени оръжия оправдава военни разходи.
- Дехуманизация – руснаците са изобразявани като безлична тълпа пияници.
Холивуд активно затвърждава този образ.
В контраст, французинът с чаша вино е гурме, а британецът с халба бира е приятелски настроен съсед.
През XXI век картината се променя. Благодарение на строгите мерки на Владимир Путин (минимална цена за водка, забрана на продажби нощем, забрана на реклами), консумацията в Русия пада с над 40%. Около 2016 г. тя спада под френските нива. Още: Армия или дива банда: ВИДЕО показа как руснаците наказват пияните си военни
Сравнение:
- Горбачовата кампания (1985-1988) – "шокова терапия", довела до спад с 25% и увеличение на продължителността на живота с три години.
- Путинова политика (от 2006 г.) – по-обмислена, с поетапни мерки и трайни резултати.
Според СЗО между 2003 и 2006 г. консумацията в Русия намалява с 43%. Страната излиза от топ 10 на най-пиещите.
Данни на ОИСР и CIA World Factbook:
- Чехия – 14,3 литра,
- Латвия – 13,2 литра,
- Литва – 12,8 литра,
- Австрия – 12,2 литра,
- България – 12 литра,
- Полша – 11,9 литра.
Франция е около 11,8 литра – наравно с Великобритания. Русия вече не е в "голямата лига".
Исторически Русия е била жертва на специфичен държавен модел, който е превърнал водката в инструмент на властта. Но днес ситуацията е коренно различна. Парадоксът е ясен: авторитарният модел на управление се оказва по-ефективен в ограничаването на алкохолната консумация, отколкото либералната система във Франция, където лобита и култура възпират радикални мерки.
Автор: Мирослав Веверка
Превод: Ганчо Каменарски
