Жегата, която беше обхванала Европа от края на юни до първите дни на юли тази година е отнела живота на около 2300 души, съобщават Асошиейтед прес и Ройтерс. Информациите са базирани на научен анализ, публикуван на 9 юли. Проучването е било съсресоточено върху десетте екстремно горещи дни, чийто край дойде на 2 и 3 юли. Тогава в Западна Европа бяха отчетени рекордно високи температури над 40 градуса по Целзий, заради които във Франция избухната сериозни горски пожари.
Снимка: iStock
От общо 2300 души, които според данните са починали през този период, 1500 са свързвани с климатичните промени, допринесли за по-тежката гореща вълна, се казва в проучването. То е направено от учени от Имперския колеж в Лондон и Лондонско училище по хигиена и тропическа медицина. "Заради климатичните промени горещините са значително по-големи, отколкото биха били, което ги прави много по-опасни", каза д-р Бен Кларк, изследовател от Имперския колеж в Лондон.
Още: Предупреждение: Оранжев код за високи температури и силен вятър
В последните дни и в България температурите са изключително високи, като 578 са били сигналите на телефон 112 за хора, на които им е станало лошо в жегите. 367 от сигналите касаят припаднали хора, 118 колабирали, а 93 се отнасят до граждани, на които им е прилошало. С други думи вероятно заради жегите хората загубили съзнание са общо 485.
Подробности за проучването
Снимка: iStock
Проучването обхваща 12 града, сред които Барселона, Мадрид, Лондон и Милано, в които според изследователите промените на климата са довели до повишаване на температурите при горещи вълни с до 4 градуса по Целзий, отбелязва Ройтерс. Изследователите са използвали утвърдени епидемиологични модели и исторически данни за смъртността, за да изчислят броя на смъртните случаи, за които горещината е била основната причина, включително и ако излагането на топлина е влошило вече съществуващи здравни проблеми, допълва осведомителната агенция.
Още: Жегите затварят най-големият културен паметник в Гърция
Учените отбелязват, че са използвали рецензирани методи, за да определят бързо приблизителния брой на смъртните случаи, тъй като повечето жертви на горещините не се отчитат официално, а някои правителства не публикуват тези данни, отбелязва Ройтерс.
Снимка: iStock
Миналият месец е бил третият най-горещ юни в света в историята, като след него се нареждат юни през 2024 г. и 2023 г., съобщи в месечен бюлетин Службата на Европейския съюз за климатични промени "Коперник", цитиран от Ройтерс. Западна Европа преживя най-топлия юни в историята си, като голяма част от региона премина през "много силен топлинен стрес", който се определя от условия, при които температурата е 38 градуса по Целзий или повече, съобщиха учените от "Коперник".
Още: Климатолог: Горещините не са нови, но вече се случват твърде често
"В един затоплящ се свят горещите вълни вероятно ще станат по-чести, по-интензивни и ще засегнат повече хора в Европа", каза Саманта Бърджис от Службата на Европейския съюз за климатични промени, цитирана от БТА.
