Нюрнберг, краят на септември 1946: Херман Гьоринг лежи в килията си в затвора зад Съдебната палата в очакване на присъдата си. Някогашният райхсмаршал, министър на авиацията и втори човек в националсоциалистическа Германия след Хитлер не си прави илюзии. На първи октомври Международният военен трибунал ще произнесе решението си по обвиненията срещу него и 20 други представители на нацисткия елит.
Тази вечер, както и в много други през последните месеци, Гьоринг има посетител. Срещу него е седнал 35-годишният Густав М. Гилбърт - евреин, преводач, психолог, в униформа на офицер от американската армия. От първия ден на Нюрнбергския процес срещу главните нацистки престъпници, започнал на 20 ноември 1945 година, Гилбърт наблюдава в продължение на десет месеца обвиняемите, подлага ги на психологически тестове и разговаря дълго с тях: с хора като Рудолф Хес, Йоахим фон Рибентроп, Алберт Шпеер, Карл Дьониц , Алфред Йодл, Вилхелм Кайтел, Юлиус Щрайхер и Ханс Франк.
От повдигането на обвинението до изпълнението на присъдите говорещият немски Гилбърт има свободен достъп до затворниците - по всяко време. "Гилбърт имаше в известен смисъл непосредствен достъп до обвиняемите благодарение на езика. Той можеше да разговаря с тях директно и това беше огромно предимство", казва историкът Филип Рау от Института по история и етика на медицината към Техническия университет в Мюнхен в интервю за АРД.
Още: "Опитвах храната на Хитлер": Спомени на дегустаторките му, за които всяка хапка можеше да е последна
"Подходящият човек на подходящото място"
Малцина са онези, които са се доближили толкова много до тези мъже и са могли да надникнат толкова дълбоко в съзнанието им, както Густав М. Гилбърт. Той е роден през 1911 година в Ню Йорк, син е на австрийско-еврейски имигранти. Първо следва германистика, а после психология и през 1939 получава докторска степен от Колумбийския университет.
С отличното си владеене на немски и психологическата си експертиза по време на Втората световна война Гилбърт работи за американското разузнаване в Европа. В Нюрнберг той е трябвало да замести преводача на командира на затвора, но бил назначен и за съдебен психолог за времето на процеса. Според историка Александер Корб, бивш директор на мемориала "Нюрнбергските процеси", това е бил идеален избор. "Той е имал отлично образование, бил е висококвалифициран, млад, владеел няколко езика - затова е бил подходящият човек на подходящото място."
За да не плаши събеседниците си, Гилбърт не си води записки от разговорите, а изготвя протоколи след това - по памет. Той залага на обикновения, непринуден разговор. Както може да се прочете в "Нюрнбергски дневник" на Гилбърт, затворниците често му се разкриват с удивителна искреност. Нерядко те свалят маската, която слагат за процеса: политически оправдания, омаловажаване и цинични или примирени разсъждения.
Още: Русия с доклад за СССР паметниците: Москва приши България към курс за възраждане на нацизма
Но как убедени националсоциалисти стигат дотам, че да се отворят искрено пред човек като Густав М. Гилбърт? Историкът Александер Корб обяснява това с условията на живот на затворниците: изолирани в малки студени килии със строга забрана да говорят, контакти с други затворници само по време на обяда и в почивките по време на процеса. Обвиняемите са щастливи, че изобщо могат да разговарят с някого. От тяхна гледна точка тази откровеност е нож с две остриета, казва Александер Корб пред АРД. "Психиатрите са докладвали всичко, записвали са всичко, разказвали са всичко на съда. Те не са били приятели на обвиняемите."
Източник: argentina.gob.ar
Не са били глупави, а високо интелигентни
Гилбърт провежда и обичайните за онова време тестове и психологически изследвания на обвиняемите. Тестовете за интелигентност показват, че почти всички главни нацистки престъпници са високо интелигентни. "Това противоречеше на представата, че са били някакви глупави, луди нацисти. И това предизвика учудване", казва историкът Филип Рау.
А въз основа на тестовете на Роршах, които използват симетрични мастилени петна, Гилбърт заключава, че повечето от кандидатите страдат повече или по-малко от силни личностни разстройства. Този тест обаче е бил силно зависим от субективната интерпретация и невинаги е издържал по-късните научни проверки.
Още: Нови разкрития: Как нацистки главорези са бягали в Аржентина? (ДОКУМЕНТИ)
Най-вълнуващата фаза за Гилбърт е самият процес - как се държат обвиняемите в съда и как реагират, когато са конфронтирани с показания и доказателства. "Гилбърт изхождаше от предпоставката, че те не са психично болни, а че при тези нацисти съществува специфична, много, много мрачна психопатология", казва историкът Филип Рау. Гилбърт вижда тази мрачна страна в психиката на извършителите като насърчавана от нацистката държава.
Густав М. Гилбърт посещава затворниците и след произнасянето на присъдите: дванайсет смъртни присъди, седем присъди от десет години до доживотен затвор и три оправдателни. Секретарят на Хитлер Мартин Борман е осъден на смърт задочно. А Херман Гьоринг избягва екзекуцията чрез обесване, като се самоубива с отрова.
Доклади и на процеса срещу Айхман
След процеса в Нюрнберг Гилбърт се връща в САЩ . През 1947 година той публикува записките си в "Нюрнбергски дневник". Продължава да се занимава с психиката на нацистките престъпници и в следващите години. Когато Адолф Айхман е съден в Йерусалим през 1961-а, Гилбърт докладва на съда за своите заключения в Нюрнберг.
Още: "Ожесточена съпротива": Геноцидът над роми и синти, които въстанаха срещу нацистите
През целия си живот Густав М. Гилбърт остава търсен експерт по психологията на диктаторите и тоталитарните режими. Умира през 1977 година в Ню Йорк.
