На 16 май синти и роми в цяла Европа отбелязват съпротивата срещу националсоциализма и нацисткия геноцид. Мано Хьоленрайнер още помни как в Аушвиц баща му и чичо му решават, че ще се бият на живот и смърт с нацистите. Той никога няма да забрави как те и други роми и синти решават, че ще се съпротивляват с есесовците. "Те бяха служили в армията, не изпитваха страх", спомня си той.
Мано е на 10 години, когато семейството му е депортирано в лагера на смъртта Аушвиц. Там роми и синти заедно се борят срещу отвеждането им в газовите камери. Съпротивата се организира в секция B II на т.нар. "лагер за цигани". Семействата им са подложени на глад, жажда, болести, брутално насилие и непоносими хигиенни условия. Първи умират децата.
В лагера всеки с очите си вижда пламъците от комините на крематориумите и усеща ужасната миризма в ноздрите си, която се разнася от изгарянето на човешките тела. След като са предупредени, че предстои акция на СС, оцелелите се въоръжават с камъни, пръчки, лопати. Те се барикадират и отказват да напуснат бараките, пише "Дойче веле".
Още: Нови документи и досиета: Как д-р Менгеле живее в лукс в Южна Америка?
Браточевдът на Мано Хуго Хьоленрайнер разказва по-късно как СС се отказват. "Мислеха си, че като влязат, ще успеят да застрелят част от нашите, но знаеха, че и те ще дадат жертви." В крайна сметка есесовците се отдръпват. Разбират, че няма да могат така лесно да изпратят бунтуващите се в газовите камери.
Много от работоспособните роми и бившите войници са преместени в други концентрационни лагери заедно със семействата им. Хуго, Мано и семействата им също оцеляват.
Хиляди са изпратени в газовите камери
Останалите около 4300 затворници обаче - деца, майки, възрастни и болни хора - са натоварени на камиони в нощта на 2 срещу 3 август 1944. Те се борят с всички сили, разказва един полски лагерист: "Жените са най-издръжливите бойци - те са по-млади и по-силни - и защитават децата си". Въпреки това есесовците убиват наред, включително деца и възрастни. Още същата вечер над лагера се стели черен дим, излизащ от газовите камери, разказва полският свидетел.
Още: "Чудодейните оръжия" на Хитлер V-1 и V-2: Къде са произвеждани и има ли ги още?
Съпротивата на ромите и синтите в Аушвиц не е достатъчно изследвана, смята историчката Карола Фингс от Хайделбергския университет. Разказите за атмосферата там на оцелелите и на един полски писател не могат да бъдат ясно датирани, уточнява тя. Те обаче демонстрират битката им и съвместното изготвяне на стратегии как да оцелеят и да спасят близките си. С оглед на ужаса в Биркенау е възхитително как хората са се опитвали да оцелеят заедно и са били солидарни един с друг, подчертава историчката.
Снимка: iStock
"Ожесточена съпротива"
Семействата на синти и роми в Аушвиц не са разделени на мъже и жени като останалите затворници. Това е свързано и с тяхната по-ранна съпротива, обяснява Фингс: "Реши ли някой да разделя семействата на синтите и ромите, се надига ожесточена съпротива."
Още през 1938, когато няколкостотин мъже са депортирани в концентрационни лагери, предимно жените протестират. "Съпруги, майки, сестри и дъщери пътуват до Берлин и демонстрират за освобождаването на своите роднини. Често те осъзнават, че ще бъдат депортирани в концентрационни лагери заради непокорството си", допълва изследователката на антициганизма. Търсят се адвокати, изпращат се протестни писма. Дори до Хитлер.
След Втората световна война геноцидът над ромите и синтите се отрича. Но оцелелите продължават своята битка, посочва Фингс.
Хайнц Щраус е един от мъжете, които оцеляват в Аушвиц, но губят много роднини там. От страх той прави всичко възможно, за да не бъде разпознат като синти, разказва синът му Даниел. На децата не било позволено да говорят на ромски език на обществени места. Но по-късно той и двама от братята му се включват в движението за граждански права. И постигат успех, отбелязва Даниел. "Постигнахме признаването ни като национално малцинство, постигнахме признаване на геноцида", казва мъжът, който и до днес организира събития, с които се почита паметта на ромите, загубили живота си през Втората световна война.
Днес ромите са разтревожени от расистките и крайнодесни тенденции в Германия. Нещо, което им напомня за миналото. "Вече не живеем в 40-те години на миналия век. Имаме своята гордост, култура и традиции. Вече не позволяваме да ни убиват или да ни изпращат в газови камери. Ние се борим", казва пред ДВ активистката Рената Чонкова.
