Дълго време Украйна оставаше в сляпата зона на политическото внимание в Германия, пише швейцарското издание Neue Zürcher Zeitung. Живеещият в Мюнхен историк Мартин Шулце Весел сега разглежда по-отблизо темата в своята книга "Пренебрегнатата нация".
През октомври 1906 г. младият немски историк Ото Хьотш се среща със своя украински колега Михайло Грушевски в Лвов, тогава част от Австрия. Още през 1898 г. Грушевски е публикувал първия том на своята монументална "История на Украйна-Русия", с което оспорва официалната руска историография, която се стреми да види царската империя като наследник на Киевска Рус от 10-ти век.
До пролетта на 1906 г. е публикуван немски превод на първия том от произведението на Грушевски. Хьотч рецензира този превод с възторжени думи, въпреки че немското заглавие "История на украинския (рутенски) народ" погрешно внушава, че става въпрос за история на етническа група. Шулце Весел отбелязва, че едва през 1906 г. немските историци от Източна Европа започват да разглеждат Украйна като отделна нация. Още: Радата стартира рокадите на върха в Украйна, Бащата на драконите с ясна закана към Путин (ВИДЕО)
Още от 19 век германските политици се фокусират изключително върху Русия. От 1857 г. Бисмарк представлява Прусия в продължение на четири години като посланик в Санкт Петербург и говори добре руски. Неговата проруска политика като имперски канцлер също произтича от този опит. Той не отдава значение на "разделението между великоруси и малоруси".
Като окупационна сила
Първата световна война е "голям взрив" за много източноевропейски национални държави. Украйна вече също попада в полезрението на германските политици, но не като потенциално равноправна държава, а като оръжие срещу врага на изток. Следователно мирният договор на Германия с новосформираната Украинска народна република през февруари 1918 г. е много неясен.
Този "хлебен мир" е сключен месец преди много по-известния мир със Съветска Русия, също в Брест-Литовск. В замяна на признаването на украинската държава, Германия получава огромни доставки на зърно от Украйна. Германия обаче скоро престава да се държи като партньор в международен договор и започва да действа като окупационна сила. Още: Украйна да не купува оръжия от САЩ с европари: Топ съюзници на Киев в остър спор
Затова не е изненадващо, че Германия поставя марионетно правителство в Украйна под ръководството на хетман Павло Скоропадски. В крайна сметка обаче това решение се оказа недоразумение - Германия иска украински вицекрал, а Скоропадски, бивш руски генерал, не показа особено съчувствие към идеята за независима украинска национална държава.
През 1937 г. Вилхелм Канарис, началник на военното разузнаване, обявява Украйна за "стратегическа цел от първа степен". Украйна представлява "ахилесовата пета" на Полша и Съветския съюз и следователно може да бъде използвана за постигане на германските цели.
Червен флаг за германците
Всъщност в навечерието на германското нахлуване в Съветския съюз сътрудничеството с националистическата "Организация на украинските националисти" се засилва. Украински части са сформирани, за да се бият на страната на германските окупатори срещу Червената армия. Възникват обаче проблеми с формулата на клетвата: украинските колаборационисти в батальоните "Роланд" и "Нахтигал" отказват да се закълнат във вярност на Адолф Хитлер и обещават само да се борят срещу болшевизма и да освободят Украйна. Още: Извънредно положение в Русия заради големи щети в два руски завода за дронове и авиация (ВИДЕО)
Както и през Първата световна война, независима Украйна е червен флаг за германците. Когато националистическият лидер Степан Бандера провъзгласява украинска държава в Лвов в края на юни 1941 г., той е арестуван и прекарва остатъка от войната като "почетен затворник" в концентрационния лагер Заксенхаузен. Въпреки това, в партийното ръководство е включен представител на украинофилската линия - Алфред Розенберг. Розенберг е роден в Ревал в семейство на царски поданици и говори свободно руски.
През юли 1941 г. той се застъпва за "културно настойничество" над Украйна. Иска да "събуди историческото съзнание на украинците" и дори се застъпва за създаването на университет в Киев. Райхсмаршал Гьоринг възразява и иска първо осигуряване на доставки за Германия с украински хранителни продукти. Той очевидно е изненадан от "изненадващо голямата" загриженост на Розенберг за украинците. За Гьоринг те са просто "бели негри". Фюрерът слага край на всички дебати за това какво да се прави с Украйна.
В Западна Германия през 80-те години на миналия век имаше ясни различия между политиките на Социалдемократическата партия (СДП) и ХДС/ХСС по отношение на Украйна. Малко след отстраняването му от поста канцлер през 1983 г., Хелмут Шмит произнесе реч на партиен конгрес, в която припомни двадесетте милиона жертви на германската агресия в Съветския съюз. Той обърна особено внимание на загиналите "руски племена". Дори тогава тази формулировка беше анахронична: Шмит избягваше историческия ревизионизъм и се придържаше стриктно към съветската версия за победата, в която украинците и беларусите, в най-добрия случай, се явяват като "руски племена".
Може би тази реакция е била израз на лична вина - Хелмут Шмит се е сражавал на Източния фронт през Втората световна война и, както самият той признава, е убивал войници и цивилни в "Русия". През 2014 г. той става един от най-видните поддръжници на Путин в Германия и отрича съществуването на украинската нация. През 1941 г. Франц Йозеф Щраус е свидетел на клането на украински и еврейски цивилни от германски войски в Украйна. Още: САЩ унищожават световния ред. Но Германия се страхува от САЩ
Още през 80-те години на миналия век Щраус говори за "германска война на изтребление" в мемоарите си, а Шулце Весел подчертава, че този термин все още не е бил широко използван по това време. От този период е и реч, в която Щраус нарича "украинския народ" като "естествен партньор на нашия баварски народ".
Шулце Весел интерпретира тази фантазия за братство като израз на споделен антикомунизъм. По-вероятно е обаче това да е бил удар срещу Москва и претенциите на Берлин за лидерство в двете федерални провинции.
По време на хаотичния последен етап от съществуването на Съветския съюз, Хелмут Кол се възползва от историческата възможност да обедини Германия. Кол разглежда вътрешносъветските кризи от 1990 г. само от една гледна точка: как да спечели благоразположението на Горбачов, докато той все още е способен на действия? Още: Германия обвини Русия в тайни атаки, прелюдия към по-голяма война
"Дестабилизиращ фактор"
Шулце Весел подчертава, че в тази концепция Украйна фигурира само като "дестабилизиращ фактор". Украинският сепаратизъм би могъл да попречи на обединението на Германия. Затова Кол се е стремял да "обере плодовете" от проекта възможно най-бързо. Неговата наследница Ангела Меркел по принцип не се доверяваше на Путин, но след анексирането на Крим и тя бързо се върна към обичайното. След 2015 г. тя повтаряше като мантра, че "Северен поток 2" е чисто "икономически" проект.
Историкът Шулце Весел нарича политиката на Меркел спрямо Украйна "амбивалентна". Същото може да се каже и за Олаф Шолц, който, макар и убедително да определи епохалното значение на руската война в Украйна като "повратна точка", не успя да демонстрира достатъчна решителност в защитата на Украйна.
Автор: Улрих Шмид за Neue Zürcher Zeitung
Превод: Ганчо Каменарски
