Politico: СОР26 в Глазгоу няма шанс да спаси планетата

1858
Politico: СОР26 в Глазгоу няма шанс да спаси планетата
Снимка: Pixabay

Срещата на високо равнище COP26, която започва в неделя, е обявена от домакините от Обединеното кралство, ЕС, САЩ и други страни като среща за "запазване на 1,5" т.е. за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий. В противен случай те предупреждават за бъдещи бедствия от бури, пожари, суши и горещи вълни, които ще стават все по-тежки и потенциално смъртоносни при затопляне с всяка част от градуса над тази граница.

"Адът се разразява. Ще бъде наистина ужасно лошо при 1,5 [градуса] увеличение - да не говорим за 2 - и аз съм напълно убеден в това", казва Тод Стърн, бивш главен преговарящ по въпросите на климата на президента на САЩ Барак Обама. 

Почти няма шанс близо 200-те държави, които се събират в Шотландия, да се съгласят да понесат икономическата и политическата тежест, за да осъществят радикалното намаляване на емисиите, което е необходимо за постигането на тази цел.

"В момента не е вероятно това да се случи", казва Оливер Геден, експерт по политическа икономия на изменението на климата в Германския институт за международни отношения и сигурност. "Защото не са налице дори ранни признаци, че големите играчи искат да направят това".

Реалността е, че въпреки значителния напредък след подписването на Парижкото споразумение преди шест години, границата от 1,5 градуса вече е зомби цел: не е наистина жива, но и не ѝ е позволено да умре, защото е в основата на процеса на ООН за климата, който зависи от поне малко оптимистичната вяра, че човечеството може да се спаси от катастрофа.

Посланията, насочени към милиардите хора, на които бе казано да възлагат надежди на конференцията, са объркващи. След като изтъкнаха COP26 като последен шанс за постигане на целта от 1,5 градуса, правителствата вече планират да заявят, че срещата на COP27 през 2022 г. - най-вероятно в Шарм ел-Шейх, Египет - ще бъде следващата последна среща.

Страните също така започват да се застраховат по отношение на целта от 1,5 градуса, като някои висши правителствени съветници в Европа вече се подготвят да обяснят на обществеността защо 1,6 или 1,7 градуса може да не означава пълен провал. 

Никоя държава не иска да признае, че обрича на бедствие малки островни държави или засушливи земи. Идеята, че уязвимите страни "ще се откажат да спорят за по-безопасен праг, е нереална. Ние ще продължим да се борим непрестанно, за да превърнем това в реалност", каза Фархана Ямин, британски адвокат, която е присъствала на почти всички преговори на ООН за климата и е водила разговори от името на най-уязвимите страни.

Игра на обвинения

Наред с надеждата и предателството има и обвинения. Западът обвинява развиващите се страни, особено големите като Китай, Индия и Индонезия, че не правят достатъчно, за да намалят емисиите си. Но тези големи замърсители и по-бедните развиващи се страни обвиняват богатите държави, че не правят достатъчно за собствените си емисии или не дават достатъчно парични средства, за да помогнат на по-бедните страни да екологизират икономиките си.

"Всеки трябва да понесе своя дял от отговорността", заяви министърът на околната среда и изменението на климата на Финландия Криста Микконен.

Въпросът за финансовата помощ се очертава като основна причина за разделение по време на преговорите. Богатите страни обещаха да предоставят 100 млрд. долара годишно за финансиране на борбата с изменението на климата до 2020 г., но сега твърдят, че няма да постигнат тази цел преди 2023 г. Без тези средства някои развиващи се страни не са склонни да намалят емисиите си.

"Въздействието на това върху доверието не може да бъде подценено", каза Обри Уебсън, посланик от Антигуа и Барбуда, който председателства група от 39 малки островни държави.

Въпреки че целта от 1,5 градуса се изплъзва, натискът около нея е огромен. По време на срещата на върха на лидерите на Г-20 в Рим този уикенд италианското правителство ще поиска от всички държави да подпишат пакт за постепенно спиране на използването на въглища и да се ангажират с политики, които да доведат до спазването на целта. На COP26 Обединеното кралство и ЕС подкрепят стремежа на най-уязвимите страни за сключване на споразумение, според което всички страни бързо да приведат своите ангажименти в съответствие с 1,5 ℃.

"Трябва да постигнем това", заяви пред "Политико" президентът на COP26 от Обединеното кралство Алок Шарма.

Но няма глобално единство по отношение на тази цел. Парижкото споразумение от 2015 г. има две температурни цели; да се задържи глобалното затопляне "доста под" 2℃, като същевременно се "положат усилия" за задържане на 1,5℃. Но макар учените да твърдят, че по-ниската цел е значително по-малко катастрофална, стремежът тя да се превърне в основна амбиция среща съпротива.

Двадесет и четирима министри от Китай, Индия и други големи развиващи се страни излязоха с яростно изявление преди началото на разговорите, в което призоваха срещу всякакви опити за "изместване на целите" на Парижкото споразумение.

"Ако богатите искат да преследват мираж, те трябва да намалят собствените си емисии по-бързо, отколкото планират в момента", заяви Раджани Ранджан Рашми, бивш главен преговарящ на Индия по въпросите на климата, и добави: "Така или иначе вече сме достигнали тавана от 1,5 градуса. Независимо дали ще го направим или не."

"Биволъ" казва, че ТЕЦ-ове, свързвани с Ковачки, подали фалшиви отчети за въглеродни емисии

Две от електроцентралите, свързвани с Христо Ковачки, са намерили незаконен начин да спасят финансовото си положение. Това пише в матер...

Математиката, историята и политиката показват, че той е прав.

Джеймс Хансен, бившият учен от НАСА, чиито показания пред Конгреса през 1988 г. се смятат за крайъгълен камък в общественото осъзнаване, че емисиите на парникови газове опасно нагряват Земята, заяви, че мудността на правителствата, както и парниковите газове, които вече са в атмосферата, правят спирането на затоплянето на 1,5℃ "недостижимо".

Последният обширен преглед на проучванията на Междуправителствената група по изменение на климата към ООН (IPCC) - най-големият научен орган по темата - очертава само един сценарий, при който 1,5 °C е възможно. При него световните емисии на CO2 рязко намаляват през това десетилетие и достигат нулеви стойности приблизително до средата на века. Но дори и тогава светът ще надхвърли прага от 1,5 градуса, преди да падне отново под него с помощта на мащабни усилия за изсмукване на въглерода от атмосферата. Други изследователи, сред които и авторът на IPCC Пиърс Форстър, посочват това и казват, че "повишаването на температурата все още може да бъде ограничено до 1,5 градуса". Понастоящем обаче няма индикации, че се разработва такъв спасителен план.

Бавен ход

Мрачните перспективи преди срещата на върха на COP26 се дължат до голяма степен на това, че резултатът е готов много преди делегатите да се появят в Глазгоу. Повечето страни вече са посочили колко - или колко малко - са готови да направят преди преговорите, а сегашните прогнози предполагат затопляне с около 2,7 градуса по Целзий.

До 2050-та - нулеви въглеродни емисии в Япония

Японският министър-председател Йошихиде Суга днес оповести краен срок до 2050 г. за третата по големина икономика в света да стане неут...

Повече от половината от държавите в света са представили разширени планове - ключов пробив в Парижкото споразумение, в което се изискваше всяка държава да даде обещание за климата, а след това постепенно да се движи съм по-голяма цел. Приблизително три четвърти от световната икономика - включително най-големият замърсител Китай - сега са обхванати от целта за постигане на нулево нетно ниво около средата на века или малко след това.

Но много от тези ангажименти не са подкрепени от планове за намаляване на емисиите през това десетилетие, а взети заедно, те не достигат 1,5 градуса. Липсва политическа воля да се направи повече - дори в най-богатите страни в света, които говорят толкова убедително за борбата с глобалното затопляне.

Китай е подложен на силен натиск да промени датата, на която е обещал, че емисиите му ще достигнат своя връх, от "преди 2030 г." на нещо подобно на 2025 г. Китай не се е отказал, въпреки че обеща да спре финансирането на чуждестранни проекти за въглища.

САЩ обявиха завръщането си към Парижкото споразумение след Тръмп като нова зора и увеличиха четирикратно предложенията си за финансиране на борбата с изменението на климата за по-бедните държави. Но те все още изостават значително от ЕС. САЩ повишиха целта си за намаляване на емисиите наполовина през това десетилетие, но резултатът все още е под въпрос в Конгреса.

Плановете на Европейския съюз за климата - които целят да намалят емисиите с 55% до края на десетилетието и да станат неутрални по отношение на климата до 2050 г. - са подложени на нарастващ натиск от страна на държави, които се опасяват от продължаващата извънредна ситуация с цените на енергията и се притесняват за икономическите разходи на "зелената сделка" на блока.

Дания вдига данъка за въглеродни емисии

Дания обяви, че политическите партии на страната са се споразумели за климатична сделка, която проправя пътя за увеличен данък върху въ...

През последните седмици се наблюдава и тенденция към намаляване на очакванията за промяна на планетата от COP26. Докато САЩ формулираха действията си в областта на климата като запазване на 1,5 градуса "в рамките на постижимото", американският пратеник по въпросите на климата Джон Кери напомни на репортерите след септемврийското си пътуване до Китай, че включването на 1,5 градуса в Парижкото споразумение е само "пожелателно".

Министър-председателят на Обединеното кралство Борис Джонсън заяви на пресконференция пред ученици: "Тази среща на върха ще бъде много трудна и аз съм много притеснен, защото може да се обърка и да не постигнем споразуменията, от които се нуждаем. Това е много, много трудно. Но мисля, че може да се справим."

"Постигнахме ли достатъчен напредък заедно с всички останали, за да си представим, че това десетилетие няма да смаже по същество планетата?", попита  Джон Подеста, който ръководеше усилията на Белия дом при Обама в областта на климата, когато отговори на въпроса какво би допринесло за успешен резултат в Глазгоу. "Хората могат да си тръгнат оттук и да кажат: "Е, те не направиха това. Тук има много възможности за разочарование. Но аз оставам с надежда."

……………………..

Автори на анализа в „Политико“ са Карл Матисен и Зак Колман.

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от ЕВРОПА:

Слух: Путин претърпял злополука заради лоши новини и лошо здраве

Г-7 и Австралия въвеждат таван на цената на руския петрол от 60 долара за барел

НА ЖИВО: Кризата в Украйна, 03.12. - Ясно е въоръжението, което България ще предостави на Киев

Ердоган към Сунак: Трябва да се възстанови основата за преговори между Русия и Украйна

Украйна получи първата доставка от испански системи за ПВО HAWK

И Австрия е твърдо срещу приемането на България и Румъния в Шенген

Бруно Льо Мер: Зеленият план на САЩ трябва да събуди промишлеността на ЕС

Украйна е унищожила 15% от силата на Руския черноморски флот, според информационен канал на Навални

Мигрант прелетя с парапланер над граница (ВИДЕО)

Пожар в голям месокомбинат в Москва (ВИДЕО)

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

ОЩЕ ОТ Европа