Унгарският премиер Виктор Орбан може да срещне подкрепа от неочаквани места за своята инициатива да попречи на Украйна да се присъедини към Европейския съюз. Преди срещата на лидерите на ЕС на 1 октомври в датската столица Копенхаген председателят на Европейския съвет Антонио Коща лобира пред държавите членки да намерят начин да заобиколят ветото на Будапеща срещу членството на Киев. Той предложи да се променят правилата на ЕС, за да се позволи започването на официални преговори за присъединяване след одобрение от квалифицирано мнозинство от евролидерите, а не след единодушно съгласие, както се изисква в момента.
Само че планът на Коща се оказва спорен. Докато Орбан е лидерът в ЕС, който се счита за най-близък до руския диктатор Владимир Путин и най-враждебен към Украйна, други лидери имат съвсем различни мотиви да се присъединят към неговия лагер в случая - главно за да защитят правото си на вето при други сценарии.
Още: Berliner Zeitung: Украйна е пред фалит, има риск и за цяла Европа
Франция, Нидерландия и Гърция със сигурност са против плана на Антонио Коща
Предложението на председателя на Европейския съвет среща съпротива от страна на няколко страни от ЕС, включително Франция, Нидерландия и Гърция, казват пред Politico трима неназовани дипломати от ЕС и представител на френското председателство.
Снимка: Getty Images
Притеснението на тези страни е, че промяната на правилата за присъединяване ще ограничи и тяхната способност да блокират кандидатури за членство, които считат за проблематични, казват източниците на брюкселското издание. Това отваря вратата за редица съперничества, които Орбан може да използва: за гърците е важно да покажат, че могат да блокират преговорите за членството на Турция в ЕС, точно както българите искат да могат да поставят бариера пред Северна Македония, а хърватите – да блокират Сърбия, анализира медията.
Предложението на Коща би отворило пътя не само за Украйна, чиято кандидатура е блокирана от месеци поради ветото на Орбан, но и за Молдова, защото кандидатурите на двете страни са свързани. На 30 септември Украйна приключи двустранния процес на проверка с Европейската комисия, което е важен етап по пътя ѝ към членство, обяви еврокомисарят по разширяването Марта Кос. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен многократно е заявявала, че Украйна „принадлежи към ЕС“, като твърди, че Киев може да постигне пълно членство до 2030 г., ако продължи с правните и икономическите реформи.
Още: Украйна завърши важна стъпка по пътя към ЕС, но Орбан блокира отваряне на първата преговорна глава
Според високопоставен служител на ЕС планът на Антонио Коща ще бъде обсъден в Копенхаген тази сряда заедно с друго предложение - за използване на замразени руски активи за подпомагане на Украйна. „До днес никой лидер не е отговорил с категорично „не“ на тази идея“, казва високопоставеният служител относно евентуалната промяна в правилата за гласуване.
Снимка: Антонио Коща, БГНЕС
Финландският президент Александър Стуб заяви пред Politico, че подкрепя всякакви опити за ускоряване на процеса. „Лично аз приветствам всеки механизъм за вземане на решения, който дава повече гъвкавост и по-малко възможности за блокиране, и това важи с пълна сила за Украйна“, каза той.
Обаче лагерът, който се противопоставя на Коща и Стуб, може да се окаже прекалено силен. Дипломат от ЕС казва, че ако се приложи гласуване с квалифицирано мнозинство, за да се ускори процесът на присъединяване на Киев и Кишинев, съществува "много голям риск процесът да бъде изключително политизиран".
Още: Заради членството в ЕС: Зеленски засегна болезнено Унгария, Будапеща побесня (ВИДЕО)
Още по-голямо предизвикателство е, че за да се променят правилата, всички 27 държави членки, включително Унгария, трябва да са съгласни – нещо, което изглежда невъзможно. Това подчертава изрично и френски представител.
Инициативата на Коща получи подкрепа тази седмица от Европейската комисия, където служители споделят в частни разговори, че настоящият процес, изискващ единодушно гласуване, е твърде тромав. Окончателното присъединяване към ЕС все пак ще бъде невъзможно без единодушно одобрение.
Още: Срещата Зеленски - Фицо: Словакия подкрепя Украйна по пътя й към Европейския съюз (ВИДЕО)
Снимка: Getty Images
Неочакваните съюзници на Орбан: има ли роля България?
Инициативата на Антонио Коща среща отпор от лидери, които считат, че правото им на вето е тясно свързано с националния суверенитет.
Например Гърция отдавна се противопоставя на кандидатурата на Турция за членство в ЕС, считайки я за заплаха за сигурността. Атина разчита на правото си на вето като начин да гарантира, че Анкара никога няма да се присъедини към блока.
"По отношение на това предложение сме много предпазливи", казва гръцки официален представител за плана на Коща.
Париж също исторически се противопоставя на присъединяването на Турция към блока. Президентът Еманюел Макрон заяви пред турския лидер Реджеп Тайип Ердоган още през 2018 г., че няма шанс кандидатурата на Анкара да бъде одобрена.
Снимка: iStock
Същото важи и за България, която иска да може да блокира влизането на Северна Македония в блока, подчертават от Politico, цитирайки неназован дипломат от ЕС. "Българите искат да могат да блокират македонците, хърватите искат да могат да контролират сърбите, Гърция и Кипър не искат Турция да се доближава до ЕС, а Гърция също би искала да държи под око Албания", казва той.
Няма обаче официален коментар от български представители по темата.
София настоява Скопие да впише българите в Конституцията си, за да бъдат правата им гарантирани - това е най-важното българско условие за евроинтеграцията на югозападната ни съседка.
Още: Politico: Тръмп е убедил Орбан да вдигне ветото върху членството на Украйна в ЕС
