Със завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом стана ясно, че ерата, в която европейските страни можеха да разчитат на американската система за сигурност с нейните военни ресурси, оръжия и персонал, е към своя край.
Европейските правителства започнаха да търсят начини за постигане на по-голяма автономност в областта на сигурността, включително чрез изпълнение на новата цел на НАТО за разходи за отбрана в размер на 5% от БВП. Страните, граничещи с Русия и най-остро усещащи заплахата, която тя представлява, действат бързо. Други се движат много по-бавно, пише британският The Telegraph. Още: Невиждано небесно нашествие: Русия призна за безпрецедентна атака на украински дронове (ВИДЕО)
Неизбежни компромиси
Способността на Европа да гарантира собствената си сигурност ще изисква от политиците да направят труден избор: да увеличат държавните заеми, да повишат данъците или да намалят разходите, предимно за социални програми.
Нито един от вариантите не изглежда привлекателен. Финансирането на отбраната чрез нови заеми е труден път: някои европейски страни, като Обединеното кралство, Франция и Италия, вече са затънали в дългове, докато други, особено скандинавските държави, традиционно са скептични към увеличаването на заемите.
Повишаването на данъците е също толкова проблематично: избирателите, които вече са под натиск заради нарастващите разходи за живот и забавящата се икономика, едва ли ще простят подобен ход на правителствата и може да ги накажат на изборите.
Намаляването на разходите също не е лесно решение. Много общества и политически системи в Северозападна Европа са изградени върху модела на щедрата социална държава, предоставяща подкрепа на гражданите през целия им живот - от люлката до гроба. Още: Въпреки скандала с Полша: Украйна си тръгва от Гданск с милиарди, докато Зеленски бойкотира форума
Разходите за отбрана в мащаба, необходим за противодействие на заплахата от Русия, биха могли да подкопаят самите основи на този обществен договор.
Финландия е класически пример. Тя оглавява класацията на ООН за най-щастливите страни в света девет поредни години, до голяма степен благодарение на силната си система за социално осигуряване. Финландия харчи почти една трета от БВП за социално осигуряване, което е вторият най-висок показател сред 38-те развити страни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Както в много страни в Северозападна Европа, част от финансирането идва от общия бюджет, но значителен дял се осигурява чрез задължителни удръжки от заплатите по модел, подобен на британската система за национално осигуряване. Още: ВИДЕО с призив за бунт срещу Путин от руски ветеран събра милиони гледания за часове (ОБЗОР)
Това означава, че данъчните приходи като дял от БВП са значително по-високи, отколкото в англосаксонския модел на социално подпомагане. Във Финландия този показател е 53%, което оставя на правителството много малко възможности за по-нататъшно повишаване на данъците.
Всяка страна в Европа е изправена пред една и съща дилема.
The Telegraph изчислява, че Франция трябва да намира поне 25 милиарда долара годишно, само за да постигне сравнително скромната си цел за увеличаване на разходите за отбрана от 2,1% на 2,9% от БВП до 2027 г. Достигането на 5% ще изисква повече от 90 милиарда долара.
Бюджетният дефицит и публичният дълг достигнаха неприемливи нива, но политическата съпротива е толкова силна, че френският президент Еманюел Макрон трябваше да смени четирима министър-председатели, за да постигне дори скромни съкращения на разходите или увеличение на данъците. Още: Украинските дронове побъркват Русия: Москва не спи, 15 километра опашка на бягащи от Крим (ВИДЕО)
Швеция се стреми да достигне целта от 3,5% до 2030 г., но това ще изисква поне 6 милиарда долара допълнително финансиране годишно. Данъчната тежест и държавните разходи, които са в основата на щедрия ѝ модел на социално осигуряване, вече представляват приблизително 50% от БВП на страната.
За щастие на шведите, съотношението на публичния им дълг към БВП е само около 35%. Поради това те планират да вземат повече заеми, за да преминат през първите пет години на увеличени военни разходи.
Ларс Калмфорс от Стокхолмския институт за международни икономически изследвания счита, че финансирането на текущите разходи със заеми е "лоша идея". "Прехвърляме част от тежестта върху бъдещите поколения", отбелязва той.
Шведските политици не изключват увеличение на данъците, но искат да гарантират, че тежестта няма да падне върху мнозинството от избирателите. Следователно, както и в много други европейски страни, дебатът се свежда до това кой път да се избере: повишаване на данъците за гражданите с високи доходи или въвеждане на данък върху богатството. Още: Заради Украйна: Съветът на ЕС удължава с година икономическите санкции срещу Русия
Облагането на богатите с по-високи данъци може да увеличи бюджетните приходи в краткосрочен план, но в дългосрочен съществува риск от обратен ефект: най-заможните може да потърсят начини да намалят данъчните си плащания или дори да напуснат страната. "Малко вероятно е това действително да доведе до ръст на приходите в дългосрочен план поради въздействието върху данъчната основа", допълва Ларс Калмфорс.
Въпреки ниското си ниво на публичен дълг Германия също е принудена да прибегне до заеми. Канцлерът Фридрих Мерц използва специален механизъм за увеличаване на разходите за отбрана повече от два пъти през следващите три години, без да премахва конституционното ограничение, известно като "дългова спирачка". Мерц също така възнамерява да затегне системата за социални помощи и е възложил на официални комисии да проучат възможните начини за реформиране на пенсионната и здравната система.
Системата за социално осигуряване, създадена от Ото фон Бисмарк в края на XIX век, може никога повече да не бъде същата. Още: САЩ удължиха срока за купувачите на международните активи на "Лукойл" до 25 юли
Всичко това ще звучи познато на британците. Правителството също възнамерява да увеличи разходите за отбрана до 3% от БВП до 2029 г., но отказът му да се заеме със системата за социално осигуряване ограничава възможностите му. Засега то е готово да отпусне само допълнителни 10 милиарда паунда за отбрана за период от четири години.
"Британското правителство дойде на власт, без да предупреди избирателите, че ще трябва да направят трудни компромиси. Лейбъристкото правителство сега се е поставило в много трудна позиция", казва Калмфорс. Това сравнително скромно увеличение на средствата, което според автора е било сред причините за оставката на Джон Хийли като министър на отбраната, означава, че Обединеното кралство ще изостане значително от целта си. Това обаче би могло да доближи Обединеното кралство до други европейски страни, изправени пред подобни ограничения. Андрю Кенингам от Capital Economics отбелязва, че много европейски правителства просто няма да могат да направят подобни компромиси. Още: Украйна отрази руска атака срещу столицата Киев (ВИДЕО)
"Повечето страни не планират значително да увеличат разходите си за отбрана през следващите няколко години. Те или ще пропуснат тези цели, ще прехвърлят други разходи към категорията "разходи за отбрана", или ще го направят много, много бавно", твърди Калмфорс.
Така изборът се свежда до няколко трудни варианта. Европейските политици могат да продължат да увеличават публичния дълг, рискувайки да ограничат бъдещия икономически растеж. Те ще трябва или да повишат данъците и да се изправят пред недоволството на избирателите, или да намалят социалните разходи, което също може да доведе до загуба на популярност.
Ако европейските правителства предприемат подобни мерки, това би могло да увеличи подкрепата за популистките партии, много от които са по-благосклонни към Русия. Ако не го направят, ще харчат по-малко за отбрана, отколкото е необходимо за защита от руската заплаха.
За Русия, изправена пред атаки от Украйна и икономическа криза, наблюдението на трудностите, пред които е изправена Европа, може да осигури известна утеха. Още: Договори за отбрана, подкрепа за Украйна и европейска сигурност: Какво ще се обсъжда на срещата на НАТО в Турция?
Автор: Ханс ван Льовен за Тelegraph
Превод: Ганчо Каменарски
