Путин заплаши с ответни действия срещу чуждестранни компании и отрече в Източна Украйна да има руски сили

„Правителството на Русия вече предложи някои ответни стъпки. Смятам, че от тях няма необходимост, но ако това положение продължи, то разбира се, трябва да помислим за това кой и как (от чуждестранните компании) работи в Русия, в ключови отрасли от руската икономика, включително енергетиката”, каза Путин. Той подчерта, че „не би искал да се прибягва до такива стъпки” и изрази надежда, че няма да възникне необходимост от предприемането на ответни мерки.
„Повтарям още веднъж, нищо хубаво няма в тези санкции, те нанасят вреда”, отбеляза руският президент.
Трудно е да се обясни с какво е свързан вторият пакет от санкции от страна на Запада по отношение на Русия. Той няма никакви причинно-следствени връзки със случващото се в Украйна, каза Путин, като подчерта, че руски войски и военни инструктори в Украйна няма.

Путин иска руската кухня да пребори "Макдоналдс"

Руската кухня е превъзходна и може да пребори „Макдоналдс", заяви руският президент Владимир Путин на среща със Съвета на законод...

Прочети повече

„Първия т.нар. пакет ние смятаме за незаконен, който безусловно вреди на отношенията между Русия и САЩ и Русия и ЕС, но що се касае до втория т.нар. пакет – съвсем е непонятно за какво става дума, тъй като няма никаква причинно-следствена връзка между онова, което се случва в момента в Украйна, и Русия”, каза Путин пред журналисти.
„Смятам, че е свързано с това, че нашите партньори са поели по силовия сценарий за разрешаване на украинската криза, а после са осъзнали до какво ще доведе това и търсят виновни, но трябва да ви кажа, е Русия тук няма общо”, подчерта руският президент.

„Чуваме, че там има наши специални подразделения, инструктори. Отговорно заявявам, че нито руски инструктори, нито специални подразделения, нито войски – там няма никого”, заяви Путин.

Руският държавен глава призова властите в Киев трябва да започнат диалог с жителите на Югоизточна Украйна и да освободят задържаните по време на сблъсъци, за да се постигне компромис на масата за преговори. „Трябва всички страни в конфликта да седнат на масата за преговори, да се отнесат с уважение към женевските споразумения. Това значи, че властите в Киев трябва да пуснат от затвора хората, на които народът на Украйна се доверява и избира за свои лидери, трябва да се започне пряк диалог, трябва да се разоръжат радикалите, да се освободят всички сгради и по равен начин да се отнасят към законните права на онези, които живеят на други територии, имам предвид преди всичко Югоизтока, да се започне диалог и да се намери компромис”, каза Путин пред журналисти.

Той допълни, че настоящата позиция на САЩ за разрешаването на кризата в Украйна показва, че Щатите от самото начало са ръководили развитието на тази криза, но са решили да останат в сянка. „Това, че днес Съединените щати излизат на първи позиции в разрешаването на тези кризисни явления, говори за това, че те са развивали този процес от самото му начало. Просто сега се проявиха в качеството на лидери”, каза Путин. „За първите си стъпки САЩ предпочетоха да останат в сянка, в определена степен интересите на САЩ и европейските партньори съвпадаха, тъй като ЕС искаше да сключи известни споразумения с Украйна, но на неизгодни, предполагам, условия за Украйна. Преди това правителството се опита да се бори срещу това, но както е известно, западната общност реализира друг сценарий – противоконституционен преврат, въоръжено завземане на властта, без да се замислят до какво реално може да доведе това”, каза Путин. Той добави, че много от хората в Украйна са несъгласни с действията на Запада. По думите на Путин, мнението на тези хора трябва да бъде уважено.

Руският президент каза още, че се надява на бързото освобождаване на европейските военни наблюдатели, държани от проруските сепаратисти в Източна Украйна.
„Надявам се, че този конфликт ще бъде разрешен и че те ще могат свободно да напуснат територията (на Украйна)”, каза Путин и подчерта, че новите лидери в Киев е трябвало да съгласуват наблюдателната мисия със сепаратистите, които контролират части на Източна Украйна.

Канада разшири санкциите си срещу Русия

Канадският премиер Стивън Харпър обяви, че страната му разширява санкциите си срещу Русия във връзка с анексирането на Крим. Новите са...

Прочети повече

Същевременно, американският държавен секретар заяви, че чрез действията си в Украйна Русия цели да промени „архитектурата на сигурността” в Източна Европа. Американският дипломат предупреди, че територията на НАТО е ненарушима и добави, че Северноатлантическият алианс ще защити всеки сантиметър от нея.
„Събитията в Украйна са призив за събуждане”, каза Кери на фона на новите сблъсъци в Източна Украйна във вторник, когато хиляди проруски протестиращи щурмуваха ключови сгради в Луганск.

„Това, което действията на Русия в Украйна ни подсказват, е, че днес Путиновата Русия играе по различни правила”, каза Кери, отнасяйки се до руския президент Владимир Путин.
„Чрез окупацията на Крим и последвалата дестабилизация в Източна Украйна, Русия цели да промени архитектурата на сигурността в Източна и Централна Европа”, каза още американският държавен секретар.
САЩ разглеждат събитията около Украйна като повод за укрепването на НАТО. Това заяви американският държавен секретар Джон Кери по време на международна конференция в Атлантическия съвет на САЩ.
„Кризата в Украйна ни призовава обратно към тази роля, за която първоначално е създаден Алиансът”, каза шефът на американската дипломация и добави: „Това е защитата на територията на Алианса и укрепване на трансатлантическата сигурност.”

В този контекст Кери обозначи три основни задачи. Първата от тях е да се постигне реално увеличение на националните бюджети за отбрана на съюзниците на САЩ в НАТО. „Ясно е, че не всички съюзници на НАТО изпълняват нормативите на НАТО за 2% от БВП в момента или дори за следващата година”, каза той. „Но съюзниците, намиращи се под това ниво, е време поемат ангажимент за увеличение на разходите за отбрана за следващите пет години. Това трябва да бъде обща задача пред Алианса”, подчерта американският държавен секретар.

Втората задача, според Кери, е незабавното предприемане на мерки за прекъсване на зависимостта на европейските страни от Русия по отношение на енергийните ресурси. Третата задача, според ръководителя на Държавния департамент на САЩ, е сериозното укрепване на връзките между трансатлантическите съюзници.

Междувременно стана известно, че НАТО планира да проведе нови мащабни учения в Балтийския регион през юни тази година. „Министърът на отбраната на САЩ Чък Хейгъл обяви плановете за провеждане на учения, състоящи се от два етапа. Те ще се проведат през юни в района на Балтийско море. В тях ще участват военнослужещи от повече от десет страни-членки на НАТО и техни партньори”, съобщи представителят на Пентагона Джон Кърби. Представителят на Пентагона отбеляза, че плановете за ученията са свързани с изострянето на ситуацията в Украйна.
В същото време бе съобщено, че Канада е изпратила в Румъния шест изтребителя CF-18 в рамките на засилването на мисията „Въздушната полиция” на НАТО във връзка с кризата в Украйна.

Русия остава втора в света по обем на износа на оръжие

Русия е един от лидерите в глобалния оръжеен пазар и твърдо държи второто място по обем на продажбите на оръжие. Това заяви днес руския...

Прочети повече

Тази стъпка е предприета във връзка с мерките за обезпечаване на сигурността и стабилността в Източна и Централна Европа.
По данни на телевизия CBC, шест канадски изтребителя са напуснали днес въздушната база Бегътвил в провинция Квебек. Освен самолети, Канада е изпратила и „стотици военнослужещи”. По данни на телевизията, в тази мисия ще участват до 250 военнослужещи от канадските въоръжени сили.
„Когато пристигнем там, ние ще извършваме ежедневни полети, точно както и в Бегътвил с изключение на това, че ще участваме в съвместни учения с Румъния и други страни-членки на НАТО”, заяви на пресконференция в Бегътвил генерал лейтенант Иван Блондин. Той не уточни колко дълго се планира самолетите да останат на територията на Румъния.
По-рано Канада изпрати шест изтребителя CF-18 в Полша.
Пентагонът не вижда признаци за значително оттегляне на руските войски от границите с Украйна. Това заяви прессекретарят на министерството на отбраната на САЩ Джон Кърби.

„Не виждаме признаци за това, че руснаците са оттеглили войските си от границите и са ги изпратили по местата им на постоянна дислокация”, съобщи Кърби пред журналисти. „Освен това, не мога да отрека вероятността те да са направили това в много малко количество. Ние не наблюдаваме значително оттегляне” (на войските), допълни говорителят.
Именно изтеглянето на руските войски от границата с Украйна САЩ посочват като една от ключовите мерки, необходими според тях за понижаване на напрежението в региона.