Когато планираше кървавата си война в Украйна през 2022 г., Русия възнамеряваше да проведе решителна кампания, която трябваше да доведе до влизане на войските ѝ в Киев и бързо сваляне на украинското правителство. Минаха повече от три години, но този сценарий си остава само мечта. Руските войски са блокирани на бавно движеща се фронтова линия на стотици километри от Киев. Русия постигна малки тактически успехи през последната година, но няма признаци за сериозен военен пробив, пише американското издание Foreign Policy.
А на Запад европейските страни членки на НАТО ускорено осъществяват процес на превъоръжаване. Някои военни лица предупредиха, че Алиансът трябва да е готов да отблъсне руска атака срещу една или повече страни членки на НАТО, което може да се случи в рамките на 3 до 7 години. Датското разузнаване е още по-мрачно, заявявайки, че Русия може да предприеме някаква форма на атака в рамките на 6 месеца след забавяне или спиране на военните действия в Украйна. Още: Bild: Поляци и литовци се изселват заради страх, че армията на Путин идва (ОБЗОР - ВИДЕО)
Русия - основната заплаха за НАТО
Тези два образа на Русия са трудни за съчетаване. Има Русия, която не успя да реализира амбициите си в Украйна и се провали; има и Русия, която представлява сериозна заплаха за НАТО, особено за източноевропейските страни.
Ключът към разрешаването на този очевиден парадокс се крие в разбирането, че война между НАТО и Русия вероятно би била много различна от тази в Украйна. Главната цел на Москва във войната срещу НАТО няма да бъде завземането на големи територии, поне в началния етап, а унищожаването на Алианса като политическо и военно обединение, способно да се противопостави на Русия. За да се постигне това, няма да е необходимо да се побеждават силите на НАТО в открита битка.
По-скоро се цели разрушаване на единството и решителността на НАТО. Кремъл ще залага, че Алиансът ще се разпадне под такъв натиск. Русия вероятно ще може да натрупа сили, за да приложи тази тактика дори в близко бъдеще, особено след като боевете в Украйна спрат.
Следователно Русия представлява сериозна и мощна заплаха за съществуването на НАТО и войната ѝ с Алианса би била коренно различна от конфликта, който наблюдаваме в Украйна. Още: Украйна, война с НАТО и ядрени заплахи: Какви са плановете на Путин за Европа?
Противно на войнствената руска пропаганда, военнополитическият елит в Москва разбира, че Русия най-вероятно би загубила в пълномащабна неядрена война с НАТО, дори без участието на Съединените щати. Това обаче не означава, че тя няма шанс за успех. Изключително важно е от нейна гледна точка Русия да избегне продължителен и изтощителен конфликт и да осигури неговото бързо и благоприятно разрешаване.
Руска атака срещу НАТО не би била насочена към отслабване на цялостната способност на Алианса да води война, въпреки че подкопаването на военния му потенциал със сигурност би било главна цел. Основните усилия най-вероятно ще бъдат насочени към подкопаване на решимостта и готовността на НАТО за съпротива. Русия вероятно би избрала краткосрочна, високоинтензивна кампания, насочена към подкопаване на политическата сплотеност на НАТО. Целта би била да се локализира конфронтацията, като се въвлекат в конфликта само една или няколко държави членки на НАТО, и бързо да се прекратят бойните действия.
Сценариите
Вероятен сценарий би започнал с ограничено нахлуване на територията на НАТО в предполагаема точка на уязвимост, като например атака срещу една или повече от балтийските държави. След първоначалната атака Русия ще може да твърди, че всеки опит за връщане на завзетата от нея територия ще предизвика ядрена ескалация. Това е стратегия, която военните анализатори наричат агресивен имунитет. В подкрепа на твърденията си, Русия ще може да оборудва няколко от своите оперативно-тактически ракети с ядрени бойни глави, да разположи на позиции тези пускови установки и след това да обяви готовност за изстрелване във всеки един момент. Още: САЩ рязко смениха позицията си за войната. Русия обеща отмъщение срещу Украйна и провокира НАТО (ОБЗОР-ВИДЕО)
Ако НАТО подготви контраофанзива, Русия би могла допълнително да ескалира ситуацията, като нанесе серия от удари по гражданска инфраструктура дълбоко в европейска територия, използвайки неядрени ракети. По този начин това ще сигнализира, че продължаващата съпротива само ще увеличи пораженията. Ако Русия заключи, че по-рязка ескалация би обслужила нейните интереси, тогава не може да се изключи възможността за предупредителни ядрени удари срещу европейския тил.
Атака от този тип би била опасна игра с високи залози. Русия ще изхожда от предположението, че с отслабването на решителността на НАТО под натиска на нарастващите конвенционални и ядрени заплахи, евентуални ракетни удари по европейския тил, саботажни действия и други операции в сивата зона, Алиансът на практика ще капитулира.
Руските политици едва ли ще разчитат на колективната капитулация на страните от НАТО. Те със сигурност ще очакват силна съпротива от някои членове, особено от Източна Европа. И все пак Кремъл може да вярва, че САЩ и ключовите западноевропейски съюзници, изправени пред реални последици на собствената си територия, ще се поколебаят да защитят партньорите си. Всеки неуспех в защитата на член на НАТО, подложен на атака, би сигнализирал за практически разпад на Алианса. Това е основната цел за Русия и съществено условие за установяване на нейното регионално господство.
Следователно решението на Русия да атакува една или повече европейски държави от НАТО ще зависи не толкова от баланса на силите, колкото от нейното възприятие за баланса на решителността. Въпреки многократните неуспехи на руските сили в Украйна, няма съмнение, че Русия е решена да наруши реда след Студената война и да възстанови сферата си на влияние в Източна Европа. В същото време Русия счита, че Западът не желае да поема риск и страда от ниска толерантност към болка. И това създава опасна смесица, която би могла да подтикне руските политици да действат възможно най-бързо. Още: Тревога: Русия укрепва базите си по границата с НАТО, Финландия с прогноза за нова война
Какво е необходимо на Русия за такава ограничена атака? Първо, това би изисквало предни сили, способни да проникнат през границата на НАТО в уязвима точка, след което в бой ще бъдат въвлечени достатъчен брой основни сили, за да окупират малка, но стратегически значима част от територията на Алианса. В съвременната война пробиването на укрепени отбранителни съоръжения стана много по-трудно, главно поради големия брой тактически дронове, използвани на бойното поле, които нанасят тежки загуби дори на малки, маневрени части, когато те излизат от прикритието си.
Войната в Украйна обаче показва, че същата тази технология, когато се използва правилно, може да помогне за пробива на вражеската отбрана. Например руските групи с дронове изиграха ключова роля в пробива на украинските отбранителни позиции в Курска област и възстановяването на контрола над нея. Украйна и Русия днес имат най-квалифицираните оператори на дронове в света. Това са опитни, закалени в битки войници, които вероятно ще превъзхождат своите колеги от НАТО поне в ранните етапи на конфликта.
Но не можеш да спечелиш война само с дронове. Русия ще се нуждае и от традиционни високомобилни сили, за да завземе и задържи територия: добре обучена пехота, бронирани машини, танкове и спомагателни части. Последните разузнавателни доклади показват, че Русия е успяла да мобилизира достатъчно хора не само за да компенсира бойните загуби, но и за да увеличи числеността на войските си. Освен това западните представители отбелязват, че Русия произвежда повече военна техника и боеприпаси, включително съвременни (по руски стандарти) танкове и артилерийски боеприпаси, отколкото изпраща на фронта. От решаващо значение е, че за да създаде сила, която би могла успешно да извърши ограничена атака срещу НАТО, на Русия няма да се налага да възстановява армията си до нивото от началото на 2022 г. Още: Пентагонът видя как войната в Украйна прераства в пряк конфликт САЩ-Русия
За да постави под съмнение лидерството на НАТО, Русия ще се нуждае и от надеждни, прецизно насочвани ядрени сили, способни да заплашват и, ако е необходимо, да нанасят удари. Успоредно с това ще са ѝ необходими големи запаси от конвенционални оръжия за удар с голям обсег, за да заплашва и систематично да атакува европейска критична инфраструктура.
Отбраната на Европа
Що се отнася до ядрените оръжия, Русия има силна позиция. В допълнение към 2000 нестратегически бойни глави, тя разполага с разнообразни ракетни системи, които могат да изстрелят ядрени бойни глави в кратки срокове. Относно конвенционалните оръжия се счита, че Русия произвежда годишно около 1200 крилати ракети за наземна атака, 400 балистични ракети с малък и среден обсег и повече от 6000 дрона с голям обсег, като същевременно работи за увеличаване на производството. Точните цифри са трудни за проверка, но относително ниските нива на използване на ракети през изминалата зима показват, че Русия вероятно вече е натрупала значителен арсенал. Ако войната в Украйна се забави или спре, Русия ще има добра възможност допълнително бързо да увеличи ракетния си арсенал. Още: И през три държави от Русия са нащрек за нова война на Путин в близко бъдеще
Как трябва НАТО да се подготви за това? Една от ключовите променливи, определящи времето на вероятна руска атака, е продължаващата война в Украйна. Докато Русия е принудена да вложи по-голямата част, ако не и всичките си ресурси в Украйна, атака срещу територията на НАТО изглежда малко вероятна, въпреки че не може да бъде напълно изключена. Русия мобилизира повече сили и ресурси, отколкото е ангажирала с Украйна, и всяко забавяне на бойните действия ще увеличи арсеналите на Русия за изпълнение на други сценарии.
Само Украйна ще реши колко дълго ще продължи борбата и при какви условия ще е готова да се съгласи на споразумение с Русия. Но докато Украйна се съпротивлява, подкрепата за тази страна остава не само морално и законно право за европейските държави, но и стратегически обоснован курс. Демонстрирането на ангажимент за подкрепа на Украйна и готовност за поемане на пресметнати рискове срещу Русия също ще помогне за изместване на баланса на решителността в полза на НАТО.
В същото време Европа трябва да се подготви за вида война, която Русия може би вече планира. Тази война ще бъде много различна от продължителния конфликт, който се развива в Украйна. Най-добрият начин да се отблъсне високоинтензивна, светкавично бърза руска атака е да се откаже на Москва всякаква възможност за набези по границата. Това изисква надеждна стратегия за предна отбрана, каквато НАТО все още няма. Осигуряването на предна отбрана означава преместване на повече войски и техника към фронтовите линии, особено след като САЩ изместват фокуса си другаде и може да изтеглят силите си от Европа.
Докато Европа не постави отбранителната си индустрия на военна основа и не започне да купува в мащаб, съобразен със заплахата, прозорецът на уязвимост ще остане отворен, особено като се има предвид, че Русия не показва признаци за съкращаване на военното производство. Устойчивото предотвратяване на руска атака ще изисква дронове, ракети, танкове, мини и системи за поддръжка. Европа се нуждае от всичко това и няма време за губене. Още: НАТО без САЩ: Ще може ли Европа сама да възпира Русия?
Европейските страни от НАТО също трябва да демонстрират способността си да реагират ефективно на руската принуда, както с ядрен, така и с неядрен характер. Противоракетната отбрана ще помогне за намаляване на заплахата от удари на далечни разстояния срещу европейски цели, но няма да е достатъчна. За да изградят възпиращ ефект, европейските държави трябва по подобен начин да инвестират и да разгърнат надеждни способности за втори удар, като ясно заявят, че са готови да реагират незабавно, включително чрез атаки срещу критичната инфраструктура на Русия.
НАТО трябва също така да изпрати недвусмислен сигнал, че макар да не се стреми към ядрена ескалация, неговите членове няма да се поддадат на ядрени заплахи, нито ще се уплашат от използването на ядрени оръжия. Алиансът трябва да потвърди тези сигнали с реални бойни възможности. Предвид отслабването на разширената гаранция за възпиране на САЩ при президента Доналд Тръмп, европейските ядрени държави трябва да поемат по-голяма роля, като разширят и диверсифицират ядрените си арсенали и променят доктрините си.
Русия ясно заяви, че амбициите ѝ не свършват с Украйна. Би било безразсъдно да не се подготвим за война. Такава подготовка е необходима именно, за да се предотврати започването ѝ. Също толкова погрешно е предположението, че подобна война би била подобна на тази в Украйна. Ако Русия влезе в конфликт с НАТО, тя ще се възползва от слабостите на блока и собствените си силни страни, пише още Foreign Policy.
В тази обстановка най-вероятният подход на Русия изглежда е краткосрочен, високоинтензивен сценарий, предназначен да раздели Алианса и да елиминира такъв важен фактор като европейската съпротива. Този сценарий трябва да бъде в центъра на планирането на НАТО в процеса на превъоръжаване на Европа. Още: The Wall Street Journal: Русия вече се готви за действия срещу НАТО
Автор: Фабиан Хофман
Превод: Ганчо Каменарски
