Китай използва четири основни „входни държави“ – Люксембург, Германия, Белгия и Нидерландия – за да вкарва вейпове в Европейския съюз
Забраната на еднократните електронни цигари в България поставя ново, но очаквано предизвикателство пред институциите след изтичането на тримесечния срок за изчерпване от търговстата мрежа – рискът от рязко навлизане на незаконен внос и разпространение. Докато законният пазар ще се изпразни от вейпове, експерти предупреждават, че сивият сектор може бързо да запълни празнината.
Повод за тези опасения дава и изследване на международния институт за проучвания със седалище в Германия Fraunhofer Institute, цитирано от Tobacco Reporter, според което Китай използва четири основни „входни държави“, за да вкарва вейпове в Европейския съюз, а оттам и в целия общ европейски пазар.
След като преминат митническа обработка в една от тези страни, продуктите придобиват статут на стоки от ЕС и могат свободно да се разпространяват в останалите държави членки.
Над 90% от еднократните електронните цигари в Европа произхождат от китайския град Шънджън – глобален център за производство на вейп устройства. Според авторите на проучването регулациите за износ оттам са значително по-либерални, което позволява на пазара да попадат продукти със съмнително качество, неправилно етикетиране, в нарушение на изискванията на ЕС и дори без платени акцизи.
Незаконно внесените устройства често не отговарят на европейските стандарти за безопасност. Липсата на контрол върху съдържанието им увеличава вероятността от използване на опасни и неразрешени вещества. Освен това държавата губи приходи от акцизи и ДДС.
Какво означава това за България?
Като част от единния европейски пазар, България е особено уязвима. Ако даден продукт вече е преминал митническа проверка в друга държава от ЕС, неговото движение в рамките на съюза е значително по-трудно за ограничаване. Това означава, че дори при наличната национална забрана за продажба на територията на страната, реалният контрол върху движението и наличността на такива изделия в търговските складове и достигането им до потребителите, и най-вече до подрастващите и децата, остава предизвикателство за нас и навсякъде в ЕС.
Експерти предупреждават, че е необходимо засилено сътрудничество между митническите и контролните органи на европейско ниво, както и по-строг вътрешен контрол върху търговската мрежа – включително онлайн продажбите, които в България са напълно забранени.
Фокус върху контрола, не само върху забраната
Анализатори са категорични, че забраната сама по себе си не е достатъчна. Необходими са по-ефективни проверки на пазара и строги санкции за незаконна търговия. В противен случай рискът е ясен – вместо регулиран пазар, България може да се сблъска с разрастване на сивия сектор, където контролът е минимален, а опасностите – значително по-големи.
