Шпионски софтуер и следене на журналисти: Законът за медийна свобода на ЕС е факт

14 август 2025, 07:30 часа 1627 прочитания 0 коментара

Европейският закон за свобода на медиите (EMFA), който влезе в сила на 8 август 2025 г., формално ограничава наблюдението на журналисти, пише френското издание Atlantico. Законът обаче оставя вратички – използването на шпионски софтуер е разрешено, включително със задна дата в извънредни случаи, ако всички други мерки се считат за недостатъчни. Неясните понятия "обществен интерес" и "тежко престъпление" (наказание от 3 до 5 години лишаване от свобода), които обхващат и широки категории като расизъм и ксенофобия, създават риск от злоупотреби срещу медиите и гражданското общество.

Със заглавие, напомнящо лозунга от романа на Джордж Оруел "1984" ("Войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила"), EMFA бе представен като "важна стъпка към свободата на печата". В действителност обаче текстът ограничава свободата и отваря възможност за цензура по конкретни механизми. Още: Заплаха за съд, защото питаш: Сагата с "мистериозния" енергиен проект на Гълъбово

Член 4 и условията за наблюдение

Член 4, който трябва да регулира държавното наблюдение, съдържа разпоредби, позволяващи използване на "софтуер за наблюдение" срещу журналисти, активисти и други представители на гражданското общество. Това е допустимо, ако има "убедителна причина в обществен интерес".

Наблюдението трябва да бъде разрешено от законодателството на ЕС или националното законодателство, предварително одобрено (или, в спешни случаи – със задна дата) от съдебен или независим орган, и да се прилага само ако "никакви по-малко ограничителни мерки" не могат да осигурят необходимата информация. Още: Нарича ги “медийни убийци“: Румънският СЕМ видя натиск над медиите от страна на Джордже Симион

Законът допуска използването на шпионски софтуер и при престъпления, наказуеми с 3 до 5 години затвор съгласно националното законодателство. Това включва не само тероризъм и организирана престъпност, но и категории с неясни дефиниции като "расизъм и ксенофобия". В Германия например "подбуждането към омраза" (Volksverhetzung) може да се наказва с до 5 години затвор в особено тежки случаи.

Рисковете според критиците

Макар на пръв поглед EMFA да изглежда като инструмент за защита на правата, той оставя широко поле за тълкуване. Термини като "обществен интерес", "тежко престъпление", "извънредна ситуация" и "пропорционалност" са субективни и могат да бъдат интерпретирани така, че да обслужват интересите на правителства или на институциите в Брюксел. Още: "Време е България да застане до своите свободни журналисти": АЕЖ с призиви и тревожни данни

На практика това означава, че шпионският софтуер може да бъде насочен към журналисти или политически опоненти, ако формално са изпълнени предвидените условия, особено когато националните закони го позволяват, пише Atlantico.

Въпреки че текстът се позовава на принципа за пропорционалност на ЕС, конкретните критерии за прилагането му остават неясни. Поради широката свобода на тълкуване, която се дава на държавите членки, правозащитни организации и журналистически съюзи предупреждават, че на практика мярката легитимира наблюдението върху журналисти и податели на сигнали за нередности, придавайки му вид на законност. Още: Пак спад: Къде е България в класацията за свободата на словото

Така, вместо да защитава медиите, законът може да се превърне в инструмент за тяхното ограничаване.

 

Автор: Кристина Холмгрен-Ларсон

Превод: Ганчо Каменарски

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Ивайло Анев
Ивайло Анев Отговорен редактор
Новините днес