Тайни скривалища, гъста мрежа от бункери: защо Финландия е толкова добре подготвена за война?

"За ден-два можем да изпразним басейна и да го превърнем в убежище. До 4000 души могат да спят тук", казва Олег Яухонен, управител на басейна, който в случай на нужда изпълнява функциите на бункер.

Дебели врати предпазват от ударна вълна и газова атака

Под басейна - тоест, още един етаж надолу, са монтирани две дебели врати. Първата спира ударната вълна при бомбардировки, а втората предпазва от газови атаки. Двете врати водят към подземен лабиринт, който представлява система от тунели. "Това е много интелигентно решение за строителство: плувен басейн под земята, който да се използва едновременно и като бункер", казва Яухонен.

По думите му още много други места за спортни занимания имат същото хибридно предназначение - служат и за бункери. Само в столицата Хелзинки в бункери и скривалища има място за 650 000 души - тоест, за всички жители на града.

Яри Марканен работи в системата на гражданската защита на финландската столица. Първите укрития са били построени в края на Втората световна война, а по време на Студената война мрежата е била разширена - като предохранителна мярка срещу радиация или силни сътресения. "Такива съоръжения се строят и до днес", уверява той.

Но Финландия инвестира последователно и в отбраната на страната. За разлика от Швеция, Финландия никога не е отменяла военната повинност. В резултат от това два пъти по-малката като население страна има четири пъти по-многочислена армия от Швеция. Освен това през последните няколко десетилетия Швеция е намалила значително разходите си за отбрана до около 1 процент от БВП. Сега обаче те ще се удвоят, съобщи шведското правителство, след като Русия нападна Украйна.

Изследователят от шведската Агенция за отбрана Роберт Далсьо обяснява разликите между двете съседни страни не само с това, че Финландия има дълга 1300 километра обща граница с Русия.

"Швеция има идилична история. През последните 200 години не сме били във война. А Финландия, която е по-млада държава, е водила четири войни за своята независимост. Може би затова за финландците е важно да могат бързо да реагират", казва експертът.

Мнозинството е за членство в НАТО

Тези различия си проличават и сега в дебата за присъединяване към НАТО. Във Финландия мнозинството е твърдо убедено, че това е правилен ход. Междувременно и в Швеция повечето хора подкрепят тази стъпка, но там мнозинството е все още крехко. А и във Финландия политическите решения изглежда се взимат много по-бързо, отколкото в съседната страна. В Хелзинки може да има решение още идната седмица: на 12 май президентът Саули Нийнистьо ще направи обръщение по темата, а след това нещата могат да се случат много бързо.

Източник: Дойче веле