"Ако целта е да се предотврати влизането на Македония в ЕС, ВМРО-ДПМНЕ води брилянтна външна политика". Това е основното заключение в анализ, публикуван от македонското издание "Независен". Автор на материала е Слободанка Йовановска - тя обръща внимание как македонският външен министър Тимчо Муцунски всъщност задоволява всички с тази политика - и националистите-евроскептици, и еврофилите", а реално той и ВМРО-ДПМНЕ, която представлява, водят Македония в задънена улица що се отнася до европейската интеграция.
Основният извод от анализа - хубаво Скопие проявява твърдост, но какво ще стане в крайна сметка, ако няма еврочленство в свят, който се променя брутално заради събития като войната в Украйна?
Още: Да отречеш дядо си: Външният министър на Северна Македония е внук на български герой
Съсипваща вътрешна критика към ВМРО-ДПМНЕ
Министърът на външните работи Тимчо Муцунски е ходил в Европейския съюз безброй пъти и е получавал едно и също послание – докато Македония не изпълни ангажиментите си (да включи българите в конституцията), не може да очаква да продължи преговорите с ЕС. Истината е, че Муцунски също е връщал едно и също послание в Брюксел безброй пъти - че няма шанс конституционните промени да се случат, ако ЕС не ни даде гаранции, че тези български искания, свързани с двустранни въпроси, няма да са последни.
На практика, ако се има предвид целта да се предотврати влизането на Македония в ЕС, ВМРО-ДПМНЕ води брилянтна външна политика и Муцунски последователно я прилага. И показва сила към ЕС, като не отстъпва от позицията си, твърди, че иска да влезе в ЕС, и накрая се оплаква, че е несправедливо Украйна и Молдова да започнат преговори, а ние да стоим на едно място.
На практика той успява да задоволи всички – както националистите и евроскептиците, които искат твърда ръка към София, така и еврофилите, които искат европейска интеграция, и се обръща към всички комплексари в Македония – хленчейки, че не е редно да чакаме повече, докато Украйна е привилегировано приета в Съюза. Оплаквате се, натрапвате се, за ЕС сте, против ЕС сте, а правите реформи - напразно и ги правите, за да няма реформи, упорито крещейки за несправедливостта, която Македония търпи от Брюксел. Такова беше последното посещение на министъра в Брюксел, откъдето Муцунски изпрати изявление, в което липсваше основното послание от европейския комисар Марта Кос – че се очаква от нас да изпълним обещаното. Същата Марта Кос, на която написахме текст за македонската идентичност (известното изявление за айвара и пинджура), само за да я атакуваме след това, че свежда историята, езика и самоопределението до храна.
Много е трудно сега да си служител на ЕС, който трябва да направи нещо за Македония, и непрекъснато да получаваш искания от Скопие, които Брюксел не може да изпълни, камо ли да гарантира. На практика, искате гаранции, които не можете да получите, изсипвате куп критики към ЕС, че е несправедлив и се връщате у дома, за да продължите с "реформите", за да сте уж готови за промяната на принципа на функциониране на Съюза, което никога няма да се случи. Въпреки че още преди ВМРО-ДПМНЕ да дойде на власт, беше ясно, че ще доведат европейската интеграция до задънена улица, тази липса на каквато и да е външна политика, освен умишлено издигане на предложения, за които знаят, че ще бъдат отхвърлени, води страната до задънена улица.
Проблемът е, че година след като е на власт, тази управляваща група не е излязла с нито едно надеждно действие да намери решение на ситуацията, освен да прави политически театър. Дори става абсурдно изобщо да отиват в Брюксел, когато изместват страната от всички основни процеси в Европа. Обществеността вече не приема сериозно тези посещения в ЕС, защото не вижда сериозно представяне и достоверна концепция как да се развърже възела за Македония, докато Албания се движи напред със светкавична скорост, а Украйна има какво да предложи на ЕС – от силно желание да бъде вътре, дори и да плати с живота си, до демонстриране на огромен потенциал за сигурност, икономика и човешки потенциал, от който Европа се нуждае повече от всякога.
Вместо да покаже колко струва Македония и какво може да допринесе, нашето правителство се държи към ЕС като вечно недоволния Виктор Орбан, вярвайки, че като седи на два стола, ще сплаши Брюксел, така че той да ни моли да преговаряме за влизане в Съюза. Това доведе до няколко външнополитически авантюри, които завършиха с провали, най-големият от които беше флиртът с новата администрация на САЩ, който не ни спаси от високите данъци, напротив – сега никой дори не може да спомене връзки с Доналд Тръмп, защото биха могли да бъдат контрапродуктивни.
СНИМКА: Getty Images
Идеята за съвместна резолюция с България в Европейския парламент, която последва провала със САЩ, инициирана от ВМРО-ДПМНЕ – да се включи македонският език в доклада на Томас Вайц в Европейския парламент, завърши с грубо оттегляне и провал. Въпреки че целта уж беше да се покаже, че София не иска само българи в конституцията, а много повече (и промяна на името на езика), дори академичните среди у нас бяха ужасени от аматьорството, с което беше извършено това "циментиране" на идентичността, т.е. в ущърб на вече завоюваните позиции за езика.
Още: Без "македонски език" в доклада на ЕП: Външният ни министър с първа реакция
Дори в НАТО Македония е като "изгубен германец", въпреки че следва общата политика на Алианса спрямо Украйна и сигурността на Европа като цяло, защото с половинчати политики успя да остане извън инициативата за производство на оръжия, а не е на печалба, и гласувайки за "американските резолюции", които не бяха в полза на Украйна, на практика насърчи всички в ЕС да се запитат – каква политика всъщност отстоява? Въпреки че Киев изразява благодарност за подкрепата, освен тази за суверенитета и целостта на територията, беше жалко да се види, че нито един високопоставен представител на правителството не се появи на Националния празник на Украйна, където появата не е просто протокол, а преди всичко политическо послание.
Особено жалко е, че Македония очаква Украйна да стои безучастно и да я чака да реши двустранните си въпроси, за да влезе в ЕС, в ситуация, когато самата тя казва, че няма да ги реши, а ще чака Брюксел да ги реши вместо нея. "Шевовете" на силните реформи, които Македония прави, за да получи пари от Плана за растеж на Брюксел, също бавно се късат, като най-добре се вижда от начина, по който кандидатите за съдия в Страсбург се бавеха и начина, по който завършиха изборните промени.
Още: Заради членството в ЕС: Зеленски засегна болезнено Унгария, Будапеща побесня (ВИДЕО)
От всичко, което Муцунски каза в Брюксел, най-абсурдно звучащото твърдение е, че ние (в Западните Балкани) сме "най-бързата и най-евтината инвестиция за стабилността на ЕС (а не на Украйна)", в ситуация, когато Сърбия кипи, а тук ВМРО-ДПМНЕ атакува политическите опоненти в страната от всички страни – че имат сценарии за дестабилизация и хаос на изборите!
На практика само две послания, които Муцунски даде в началото на това правителство в Брюксел, имат реална тежест по отношение на външната политика на страната. Първото е посланието, което той даде на ЕС, че "ако имат желание, ще намерят начин" да продължат преговорите с Македония. Второто е, че "истинският въпрос е дали са сериозни по отношение на процеса на разширяване". Въпросът е, че на тези два въпроса трябва да отговори не само Брюксел, но и нашият премиер, като Муцунски е основният мислител във външната политика. Така че, въпросът е защо изобщо харчи пари и ходи в Брюксел? И това, когато на всички е ясно, че светът се е променил, че ЕС има много по-важни приоритети, че логиката на по-силния надделява, че ни иска вътре, но няма време да реши проблемите ни и че страните от ЕС са изправени пред сурова реалност сами?!
"Ако направим конституционните промени, какво ще се случи, ако след шест месеца България отново дойде с искания, свързани с история, идентичност или език?" – е ключовата дилема, която Муцунски постави на Кос, сякаш това е проблем за Брюксел, а не за Македония. Тъй като той казва едно и също нещо от година, това вече дори не е новина.
По-голяма дилема е какво ще се случи, ако не направим конституционните промени и всички влязат в ЕС, а ние не? Във време, когато всички затварят границите си, когато ще трябва да плащаме входна такса, за да пътуваме до държава-членка на Съюза, включително Гърция, когато е станало легитимно да се срине една държава със земята, за да се построи хотел, когато без външна помощ не можем дори да гасим пожари, когато икономическата помощ се е превърнала в съществително име и когато Орбан може да падне и правителството скоро може да остане без единствения си съюзник в Европа?
Още: Мицкоски се оправдава с историята за липсата на напредък към ЕС
Автор: Слободанка Йовановска, за "Независен"
