По време на Втората световна война Вермахтът унищожава целия личен състав на Червената армия два пъти и половина. Въреки това, въпреки неефективния си начин на водене на война, СССР успява да победи. Защо това е така пише Кристиан Остхолд, историк, специализиран в руската история, за Neue Zürcher Zeitung.
Три десетилетия след края на Студената война Европа отново се готви за мащабна руска офанзива - сценарий, който дълго време се смяташе за немислим. Континентът се готви за извънредна ситуация, милиарди евро се отпускат за военни проекти. Погледът назад към историята обаче може да ни даде някои насоки. Великите победи на Москва винаги са следвали един и същ модел - съкрушително превъзходство в човешка сила, техника и огнева мощ.
Нищо не е повлияло толкова силно на военната историография, колкото Втората световна война. Между 1939 и 1945 г. митове възникват и едновременно с това биват развенчавани. Това се отнася не само до ореола на непобедимостта на германския блицкриг, но и до образа на превъзходството на Червената армия, която въпреки милионите жертви успява да проведе най-големите военни операции в историята.
Съветската историография формира един наратив, който все още се счита за безспорен факт в Русия: че победата над Хитлер е постигната в три решителни битки: край Москва (1941 г.), в Сталинград (1942/43 г.) и на Курската дъга (1943 г.). Тази интерпретация е вградена в героичния наратив, според който Червената армия е победила благодарение на отличното си ръководство. Критичният анализ обаче разкрива значителни несъответствия и ни позволява да пренесем заключенията му към наши дни.
Спряното настъпление
На 29 ноември 1941 г. авангардните части на 4-та танкова дивизия на Вермахта достигат покрайнините на московското предградие Химки. Още на 2 октомври Вермахтът започва решителна офанзива, наречена операция "Тайфун". Огромна сила – около 1,9 милиона войници, 1700 танка и почти 1400 самолета – трябвало да превземе съветската столица и да сложи край на войната на Изток.
Реалността обаче се оказва различна. Въпреки че 2-ра и 3-та танкова група под командването на генералите Гудериан и Хот успяват да унищожат тринадесет съветски дивизии в битката при Вязма и Брянск, ранната зима спира германското настъпление и изтощените войски на Вермахта не успяват да превземат Москва.
Още: Със сегашния темп Русия ще завземе Украйна през 2256 г. със 101 милиона жертви
В тази ситуация съветската контраофанзива на 5 декември изненадва Вермахта и го отблъсква на 250 километра на запад. Успехът на Червената армия не се дължи обаче на оперативно превъзходство - тя вече е загубила около 4 милиона войници. Решаващият фактор става използването на около един милион свежи войници от Далечния изток - добре въоръжени сибирски дивизии, подготвени за зимни битки.
Тактиките, които Русия използва, са свързани с големи загуби. Те се състоят в това да се въвлече Вермахта в продължителни битки и след това да бъде разгромен с контраатака от свежи сили. Това се вижда особено в битката за Сталинград, която и до днес остава символ на съветския героизъм.
В началото обаче тази руска тактика не е очевидна. В южната част на Съветския съюз картината от предходната година се повтаря. На 28 юни 1942 г. германските войски, наброяващи около 900 000 войници, започват лятната си офанзива. Целта е да се завземат кавказките нефтени находища в Майкоп, Грозни и Баку. До август войските на Вермахта напредват бързо, разгромяват четири съветски армии и обезвреждат до 1,2 милиона войници от Червената армия.
През август 6-та германска армия, откъсната от основните сили, най-накрая достига Сталинград на брега на Волга. В началото на ноември, след кървави улични боеве, тя контролира вече почти цялата територия на града на запад от реката. Но Червената армия успява да удържи позициите си - пак благодарение на свежи сили, прехвърлени от Далечния изток. С тези нови войници от Урал, Сибир и Централна Азия, Червената армия успява да обкръжи изтощените германци в Сталинград. Когато остатъците от германските сили капитулират на 30 януари 1943 г. и фелдмаршал Фридрих Паулус е пленен, става ясно, че численото и материалното превъзходство са ключовете към руския успех.
Още: Путин си намери "пушечно месо" за войната и от България
Най-голямата материална битка в историята
След 1943 г. руската армия провежда почти всички свои големи настъпателни операции, имайки явно превъзходство в жива сила и техника. Между 1941 и 1945 г. СССР произвежда средно по 30 200 танка годишно, което допълнително засилва стратегическото му превъзходство на Източния фронт. Това е особено очевидно в битката при Курск (5 юли – 23 август 1943 г.), която се смята за най-голямата битка в историята, включваща използването на техника.
За последен път Вермахтът успя да мобилизира гигантски въоръжени сили на Изток. 900 000 войници с 2700 танка и 2000 самолета се изправят срещу 1,9 милиона войници от Червената армия, подкрепени от около 5000 танка, 25 000 оръдия и 3000 самолета.
Въпреки огромните загуби (например, 5-та гвардейска танкова армия губи повече от половината от техниката си), Съветският съюз постига решителна победа. Отново решаващ фактор е превъзходството в жива сила и танкове.
Още: The Wall Street Journal: Русия вече се готви за действия срещу НАТО
За да разберем мащаба на неефективността на съветския начин на водене на война, си струва да разгледаме резултатите от изследването на историчката Ан Апълбаум. В книгата си "Iwans Krieg" тя заключава, че от 22 юни 1941 г. до края на войната Вермахтът унищожава целия личен състав на Червената армия два пъти и половина. Това заключение показва, че материалното превъзходство на Съветския съюз не е гаранция за бърза победа.
Това вече е демонстрирано по време на Зимната война на СССР срещу Финландия през 1939–1940 г. Въпреки огромното превъзходство на руснаците - до 760 000 войници, Червената армия губи над 390 000 души в битките със значително по-слабия противник, който разполага само с 300 000 бойци, оскъдно оръжие и слаба противотанкова отбрана.
Руската армия използва днес същия модел
Опитът от войната в Украйна днес показва, че много от моделите от онова време са все още актуални. Дори в наше време руската армия е изправена пред подобни проблеми и трудно постига успех чрез тактически хитрости. Всички териториални придобивки от началото на войната ѝ в Украйна са базирани на материално и числено превъзходство.
Освен това, почти всички победи на Русия са съпроводени с огромни загуби в жива сила и техника. Има недостатъци и в координираното провеждане на големи военни операции. Това, например, стана ясно при провала на първоначалната офанзива срещу Киев, както и при украинското настъпление в Курска област на 6 август 2024 г. Въпреки местното превъзходство, масираното използване на артилерия и допълнителната подкрепа от 10 000 севернокорейски войници, на руските войски им отне почти шест месеца, за да възстановят реда - и то не изцяло.
Не мащабна руска офанзива, а друг вид война
За разлика от Европа, където анализатори и консултанти по сигурността очакват мащабна руска офанзива не по-късно от 2030 г., Кремъл е наясно с границите на собствения си потенциал, пише историкът. Директен конфликт с НАТО няма военен смисъл - дисбалансът в населението и икономическата мощ е 5,2 към 13,2 в полза на НАТО. Освен това, броят на действащите войски в Европа е три пъти по-голям от броя на руските войски. Поради тази причина Москва отдавна е пренасочила усилията си към друго бойно поле: скритата война в Европа.
Под ръководството на военното разузнаване (ГРУ), Русия води системна сенчеста война от 2023 г. насам, чийто интензитет почти се е утроил за една година. Целите са транспортни пътища, държавни институции, критична инфраструктура и най-вече отбранителната промишленост, по-специално предприятия, доставящи оръжие на Украйна. Използват се взривни и запалителни устройства, заглушаване на GPS, саботаж на подводни кабели, кибератаки.
Остава отворен въпросът ще използва ли Москва тези мерки, за да се подготви за военна операция?
Рискът за НАТО
Само едно е ясно: в случай на атака, балтийските страни ще се превърнат в най-вероятна мишена. Особено уязвим е естонският граничен град Нарва, където 85% от населението е рускоезично. Неговото завладяване може да се извърши бързо и практически без съпротива.
Но още по-опасна е произтичащата от това дилема: ако НАТО реагира, алиансът ще се окаже във война с Русия. Ако няма колективен отговор, авторитетът на алианса ще бъде подкопан. Тук именно се крие рискът.
Когато Владимир Путин нарече съюза "фрапантен анахронизъм" през ноември, той попита това, в което мнозина в Европа вероятно се съмняваха – дали Западът наистина е готов да рискува война за град с 55 000 жители в Източна Европа? Доналд Тръмп потвърди това мнение, като открито постави под въпрос солидарността на САЩ с Европа.
Ето защо европейците трябва да се подготвят за правилния сценарий. Дори ако руската агресия е малко вероятно да приеме формата на класическа мащабна атака, опасността от дълбоко разделение или дори разпад на НАТО е реална, пише историкът.
