Германия планира бързо разширяване на бункерите. Новината идва на фона на страхове от руска атака през следващите 4 години, съобщава The Guardian. Ралф Тислер, ръководител на Федералния офис за гражданска защита, заяви, че Германия в момента е неподготвена. От около 2000 бункера от времето на Студената война, само около 580 са в експлоатация.
„Дълго време в Германия беше широко разпространено убеждението, че войната не е сценарий, за който трябва да се подготвяме. Това се промени. Загрижени сме за риска от голяма агресивна война в Европа“, каза той пред информационния вестник „Зюддойче Цайтунг“.
Още: На фона на растящия страх от война: Швеция подготвя ядрени бункери за 7 милиона души
Тислер призова за национални усилия за точно определяне и превръщане на тунели, метростанции, подземни гаражи, паркинги и мазета на обществени сгради в защитни убежища, за да се „бързо създаде място за 1 милион души“. Той каза, че агенцията му ще представи подробен план по-късно това лято. Той добави, че страната е в надпревара с времето и разчитането само на изграждането на нови бункерни съоръжения е недостатъчно. Планирането и изграждането на такива убежища биха отнели много време и биха били много скъпи, каза Тислер. В резултат на това съществуващите структури трябва да бъдат разгледани по-внимателно и незабавно.
Още: Руски губернатор: Нямаме укрития, но не ни и трябват (ВИДЕО)
Продължаващата руска инвазия в Украйна предизвика опасения в други страни, особено в балтийските държави, но също и в Полша и Германия, че Москва може да открие нови фронтове в Европа. През нощта руските сили нанесоха ракетни и бомбени удари по украинския град Харков, при което загинаха трима души, а 22 бяха ранени. Кметът Игор Терехов написа в публикация в Telegram в събота, че градът „преживява най-мощната атака от началото на пълномащабната война“.
Колко са функциониращите убежища в Германия?
От около 2000 бункера и защитни помещения в Германия, останали от Студената война, само около 580 са в работещо състояние и повечето се нуждаят от многомилионни ремонти. Те биха могли да приютят около 480 000 души, което е едва половин процент от населението на Германия. За сравнение, Финландия разполага с 50 000 защитни помещения, което е достатъчно място за 4,8 милиона души или 85% от населението ѝ.
Тислер каза, че е необходимо да се положат усилия и за усъвършенстване на информационните системи, като приложения и пътни знаци, за да се споделя с обществеността къде точно могат да търсят подслон, както и за подобряване на предупредителните сирени. Съществуващите приложения за предупреждение също трябва да бъдат по-добре защитени от хакери, каза той.
Още: Бомбоубежищата в България: Малко хора ще могат да се спасят при въздушни атаки (СНИМКИ)
Тислер призова правителството на Фридрих Мерц да осигури финансиране за прилагане на плановете на неговата агенция. То се съгласи, че плановете са необходими, но все още не е предписало официално средства. Очаква се средствата да бъдат освободени от милиардите, отпуснати след като парламентът отмени „спирачката за дълга“ на Германия през март, което позволи големи разходи за военните, жизненоважна инфраструктура – като мостове и пътища, позволяващи им да превозват танкове и провизии – и гражданска защита.
Колко пари ще са необходими?
Разузнавателните служби и структурите за киберсигурност, които жизнено се нуждаят от инвестиции, също се конкурират за средствата. Тислер изчислява, че през следващите четири години ще са необходими поне 10 милиарда евро (8,4 милиарда британски лири), за да се покрият нуждите на гражданската защита, и поне 30 милиарда евро през следващото десетилетие.
Още: Заради заплахите от Русия: Белгия подготвя кризисен план за действия
Той също така призова за създаването на задължителна или доброволна служба за гражданска защита и настоя гражданите да допринесат за повишаване на устойчивостта на страната, като се запасят с аварийни запаси в случай на недостиг на електроенергия и вода. „Нашият апел е: натрупайте достатъчно запаси, които да ви стигнат за 10 дни, ако е възможно“, каза той пред вестника, отразявайки подобни призиви от други европейски правителства. „Но дори запас за поне 72 часа би бил много полезен“, добави Тислер. „Това може да се използва за преодоляване на малки прекъсвания в ежедневието.“
Още: Заради евентуален ядрен удар от Русия: Атина прави бомбоубежища
