България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Петър Берковски е български революционер, публицист, преводач и общественик, един от най-близките и образовани съратници на Васил Левски. Макар името му да не е толкова известно като това на Дякона, Ботев или Каравелов, той има значителен принос за изграждането на Вътрешната революционна организация и за националноосвободителното движение.
Кратки биографични данни
Петър Иванов Берковски е роден през 1852 г. в Лом. Първоначалното си образование получава при известните възрожденски учители Кръстьо Пишурка и Никола Първанов. Още като ученик проявява силен интерес към българската история и националното движение.
По-късно постъпва в Белградската духовна семинария, където се сближава с най-видните представители на българската революционна емиграция.
След завършване на образованието си Берковски известно време учи в Табор (Чехия) със стипендия, осигурена от българския екзарх Антим I. След завръщането си работи като учител. Първоначално е назначен в Пловдив, но скоро започва работа в Хасково, където се превръща в една от водещите личности на местното революционно движение.
Още: Феноменалният български диригент, когото Караян посочи за наследник: Световен триумф и жестока цена
Участие във Втората българска легия и запознанство с Левски
През 1867–1868 г. Берковски взема участие във Втората българска легия в Белград. Там се запознава и работи с дякона Левски, Георги Раковски, Любен Каравелов, Панайот Хитов, Ангел Кънчев и други дейци на националноосвободителното движение.
Именно престоят в Легията окончателно оформя възгледите му, че освобождението на България трябва да бъде подготвено чрез добре организирана вътрешна революционна мрежа.
През 1872 г., при посещението на Васил Левски в Хасково, е създаден местният революционен комитет. Петър Берковски е избран за негов председател. Той поема организацията по набирането на нови членове, събиране на средства, закупуване на оръжие, поддържане на връзка с останалите комитети за бъдещото въстание.
Още: Удивителната тайна на "Под игото": Кой е братът на Вазов, без когото романът нямаше да се роди?
Заточение в Диарбекир и бягство
След гибелта на Левски и разкриването на т.нар. Хасковско съзаклятие през 1873 г. османските власти арестуват Берковски.
Първоначално е осъден на смърт, но присъдата е заменена с доживотно заточение в Диарбекир. В изключително тежките условия на заточението той не губи духа си и помага на неграмотните български заточеници да пишат писма до близките си, води си записки и дори съумява да праща тайно дописки до български вестници под псевдоними и по тайни канали, като в тези текстове описва живота на заточениците.
През 1876 г. Берковски успява да избяга от Диарбекир. Това става по следния начин - Мурад бей, който е поляк, го назначава за помощник с 200 гроша месечна заплата. Берковски, заедно с още един заточеник, Михаил Минчев, подготвя бягството си и на 18 юни 1876 г. двамата незабелязано се измъкват от крепостта. Преминават през Мала Азия. В крайна сметка след доста перипетии и с помощта на руския консул Берковски достига до Одеса, а впоследствие се отправя към Румъния. Престоят в Диарбекир обаче се отразява на здравето му - още тогава той заболява от туберкулоза, която въпреки последвалото лечение, продължава да напомня за себе си през годините.
Още: Художничката, която никога не подписа нито една картина: Гениалната и отхвърлена Славка Денева
Берковски иска да се включи в Сръбско-турската война, но заболяването му осуетява плановете му. Вместо това известно време учителства в Браила.
Освободителната война
По време на Руско-турската освободителна война (1877–1878) Берковски се включва активно в българските доброволчески формирования и подпомага руските войски с административна и организационна дейност. Участва в боевете при Стара Загора и Шипка.
След Освобождението
След 1878 г. Берковски заема различни административни длъжности. Най-значим е постът му като първи окръжен управител на Хасковски окръг по време на Руското временно управление. Работи за изграждането на новата държавна администрация и училищното дело.
Наред с това превежда книги, публикува статии, пише исторически и обществени материали.
Умира на 15 март 1892 г., едва 40-годишен, от туберкулоза.
Признание
В негова чест в Хасково е издигнат бронзов бюст-паметник (открит през 1971 г.); неговото име носят улици в различни градове на страната, а село Берковски в област Търговище е наречено на него през 1934 г.
Макар да остава в сянката на по-известните личности на Българското възраждане, приносът на Петър Берковски към изграждането на комитетската мрежа и развитието на българската просвета е наистина забележителен.
