България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е първият български журналист Константин Фотинов - издателят на първото българско списание "Любословие". Той остава в историята като един от създателите на съвременния български език, учител, съставител на учебници, просветител-енциклопедист, преводач на Библията.
Биографични данни
Константин Фотинов е роден в Самоков. Точната дата на неговото раждане не е известна. Според някои исторически източници той е роден през 1790 година, според други през 1785 г. Малкият Константин учи в килийното училище в Самоков при знаменитата си баба Фота Йовчева, а след това в общинското училище в Самоков.
Рано овдовялата баба Фота е изпратена от своя баща да учи в Киевската лавра. Там получава високо образование и се завръща в родината с монашеското име Теоктиста. Тя е основателка на женския метох в Самоков. Исторически източници я описват като смела жена, която не се страхувала нито от пашата, нито от гръцкия владика. Тя проповядвала българската вяра заедно с Паисий Хилендарски.
Още: Тайната остава и до днес: Съперникът по талант на Яворов се простреля заради мистериозна жена
След завършването на училището в Самоков, Константин учи в гръцката гимназия в Пловдив. След това историческите източници твърдят, че той вероятно е учил в Кидония. След като завършва образованието си там, той се връща в Самоков, за да продаде част от семейните си имоти и да се захване с търговия. Константин остава кратко в града и разочарован от действителността там, се установява в Смирна (днес Измир, Турция). Първоначално се занимава с търговия. През 1828 г. става учител по гръцки език във френското консулство там и основава частно смесено елино-българско училище, в което за пръв път е въведен взаимоучителният метод. В училищната програма е заложено обучение по български, гръцки и френски език.
Първото българско списание
Константин Фотинов остава в историята като първият български журналист, издател и редактор на първото българско списание "Любословие". Именно в Смирна той си дава сметка колко назад е българският народ в просветителското дело. Там Фотинов се сблъсква с реалността и решава да поправи тази грешка - гърци, арменци, евреи имат свои вестници и списания, а единствено българите нямат.
Още: Трагедията, която свали министър: Как една грозна клевета прати български поет под колелата на влака
С помощта на гръка Дамиани, който има печатница с български букви, Фотинов започва да печата първото българско списание. Неговият пробен брой е отпечатан през 1842 г. В богато илюстрованото списание, което е с енциклопедичен характер, се публикуват статии по история, география, морал, медицина, религия, естествознание, търговия и др. То изиграва важна роля за развитието на българското образование по онова време.
В печатницата на своя приятел Фотинов започва да издава и "Землеописание" през 1843 г. Просветителят обикаля из България, за да се подготви за "Любословие", което започва да излиза редовно от 1844 г. Финансира го търговецът Рали Мавриди и от него са отпечатани общо 24 броя. Макар че "Любословие" не просъществува дълго, то успява да пробуди българското национално самосъзнание и самочувствие, което е основната му мисия.
През 1846 г. "Любословие" спира поради финансови причини. След това Фотинов започва да се занимава с търговия на книги и подновява преподавателската си дейност. Издава няколко учебни помагала - "Гръцка граматика", "Болгарский разговорник" и др., както и превежда от гръцки "Общое землеописание".
Просветилят се включва и в проекта за пълен превод на Библията на новобългарски. Той планира да започне нов "Лист Любословньй, повестни и торжищньй" и дори публикува покана в "Цариградски вестник". Но не успява да реализира тази идея. Покосен от туберкулоза, той умира в Цариград на 29 ноември 1858 г.
Още: Умря "бездомен и необичан": Трагедията на поета, когото властта превърна в свой символ
