Публичният държавен дълг на Румъния е нараснал през ноември 2025 г. до 60,2 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), съобщават румънските медии, като се позовават на данни на Министерството на финансите. Преминаването на прага от 60 процента от БВП на дълга е прецедент за Румъния, посочва телевизия Диджи 24 и припомня, че това е прагът, предвиден в европейските договори и в критериите за присъединяване към ЕС.
Същевременно румънската икономика влезе в техническа рецесия – състояние, при което БВП регистрира спад в реално изражение в продължение на две последователни тримесечия в сравнение с предходните периоди.
Данните на Министерството на финансите показват, че през ноември 2025 г. дългът е нараснал до 1,121 млрд. леи от 1,116 млрд. леи през предходния месец. Дългът през ноември е достигнал 60,2 процента спрямо 60 на сто през август.
Още: Повече от двойно: Скок на цената на тока в Румъния
През 2026 г. Румъния ще плаща 30 млрд. евро
Икономическият анализатор Адриан Негреску коментира пред Диджи 24, че на фона на забавянето на икономиката изплащането на дълга се превръща в голям проблем, тъй като само през 2026 г. Румъния ще трябва да внесе 30 млрд. евро в сметката по дълга, която нараства всеки месец, предаде БТА.
Негреску отбеляза, че Румъния продължава да взема заеми, главно за да покрива текущите разходи на държавата. "Задлъжняваме много, за съжаление не заради инвестиции, а за пенсии, заплати и други социални разходи, докато лихвите по заемите, които взема Румъния, продължават да са много високи“, посочи анализаторът.
Според него решението е намаляване на разходите на държавата и преструктуриране на държавния апарат.
Още: Румъния влезе в техническа рецесия
Правителството, оглавено от премиера Илие Боложан, прие два пакета с мерки за икономии и е подготвило трети, но съкращенията се посрещат с протести и социално недоволство.
Негреску предупреди, че при липсата на реформи и ориентиране на заемите към инвестиции, които да генерират икономически растеж, публичният дълг може да достигне и 70 процента от БВП през следващите години, което ще постави под въпрос платежоспособността на страната.
