Проф. Ива Христова: Няма научни доказателства, че ваксината може да увреди генетичния код

“Научната основа на това е, че тази РНК отива в цитоплазмата и се свързва с рибозомите, т.е. нашите “фабрики“ за производство на белтък. Свързва се и започва да се изработва този протеин на шипчетата, срещу който да се изгради имунитета в крайна сметка. Ваксинирането е само да разполагаме с протеина на коронавируса, за да си изработим имунитета, без нищо друго от вируса“, заяви експертът.

Скептицизмът на Балканите застрашава ваксинацията срещу COVID-19

Докато правителствата на Балканите се борят да осигурят ваксини срещу коронавирус, дебне един враг: антиваксинационно движение, което н...

Прочети повече

Проф. Христова обясни и кои са групите, които трябва с повишено внимание да пристъпят към имунизацията, като подчерта, че независимо от заболяванията щом е разрешена ваксината, можем да я използваме. “Алергичните заболявания са на първо място. Тези хора трябва да се консултират с лекар и да пристъпят към имунизация след определената подготовка. Пият се специални лекарства. Втора група – автоимунните заболявания. Става дума за тежки такива, свързани с щитовидната жлеза - например тиреоидит на Хашимото, множествена склероза или Лупус. Това са много тежки болести, при които имунната система вече е увредена“, поясни експертът.

“Горна възрастова граница при ваксинацията няма, но при децата, които не са рискови, няма много смисъл да се имунизират“, обясни проф. Христова. Тя обърна внимание и на още един интересен детайл. А именно – хора, които имат изградени достатъчно антитела, преболедували корнавируса, могат да не се ваксинират поне 6 месеца. “Ако са силно рискова група, могат да се имунизират след около половин година“, обясни тя.

"Няма и загуба на антитела при даряване на плазма, успокои експертът. Това е така, защото се дарява много малко", добави проф. Христова.