Нулево изпълнение на скрининговите програми за онкологични заболявания за първото полугодие на 2026 г. За това сигнализира пулмологът и депутат от "Да, България" Александър Симидчиев.
"Защо пишем национални стратегии, щом животът и здравето на хората остават само на хартия", попита той, възмутен от институционалното нехайство в сектор здравеопазване.
"Приоритети" на хартия, бездействие на дела
Още: "Кандидатите за шеф на НЗОК нямат представа как работи Касата": Опозицията с критики
Симидчиев цитира официалния отчет на Министерството на здравеопазването за първото полугодие на 2026 г. за изпълнението на програмния бюджет на МЗ към 30 юни 2026 г. по бюджетна програма "Промоция и превенция на незаразните болести".
Медикът уточнява, че днес е получил отчета в парламентарната комисията по здравеопазването. По думите му данните "показват мрачна реалност: НУЛЕВО изпълнение на скрининговите програми за онкологични заболявания".
"Нула! Нито един прегледан. Нито един изследван. Нито един спасен", възмущава се пулмологът.
"В същото време суровата статистика не чака чиновниците да се събудят. Заболеваемостта е 265,3 на 100 000 души при заложена целева стойност от 243 на 100 000. Зад тези хладни цифри стои не просто неизпълнен план - стоят хиляди български семейства, които всеки ден чуват тежката диагноза, най-често твърде късно", коментира още д-р Симидчиев.
Той е категоричен, че при рака ранната диагностика е разликата между живота и смъртта. "Ранният скрининг спасява животи, спестява болка и дава надежда. Вместо това, ние пишем "приоритети" само на думи при пълно бездействие на дела", пише медикът.
Скрининговите програми на МЗ
През май Министерството на здравеопазването публикува за обществено обсъждане първите национални програми за организиран скрининг на рак на маточната шийка и рак на дебелото черво в България.
Програмите са разработени в изпълнение на Националния план за борба с рака и поставят началото на системен, организиран и проследим подход за ранно откриване на онкологични заболявания – нещо, което до момента липсваше в страната.
"След установени организационни и финансови проблеми при подготовката на предходните скринингови дейности, Министерството на здравеопазването предприе действия за изграждане на реални национални програми, основани на европейските стандарти и съвременните препоръки за профилактика и ранна диагностика", написаха от МЗ.
Програмата за рак на маточната шийка ще обхваща жени на възраст между 25 и 65 години, независимо от здравноосигурителния им статус. Предвижда се използването на високопрецизен HPV тест, който позволява откриване на предракови изменения години преди развитието на заболяването. България е една от едва трите държави в ЕС без устойчив организиран скрининг за рак на маточната шийка, а смъртността у нас е над два пъти по-висока от средната за Европейския съюз.
Програмата за рак на дебелото черво беше обявено, че ще бъде насочена към мъже и жени между 45 и 75 години. Скринингът ще се извършва чрез съвременен количествен FIT тест за окултна кръв, който може да бъде направен в домашни условия. Данните показват, че над 50% от случаите в България се откриват в късен стадий, а едва 8-10% се диагностицират чрез профилактика или ранен скрининг.
И двете програми предвиждат организиран национален подход, електронна проследимост чрез НЗИС, информационни кампании, стандартизирани алгоритми, контрол на качеството и участие на общопрактикуващи лекари, специалисти и лаборатории. Част от изследванията ще могат да се извършват чрез домашно пробовземане, с цел по-лесен достъп и по-висок обхват на населението.
За 2026 г. е планирано минимум 70 000 жени да бъдат обхванати от скрининга за рак на маточната шийка, а минимум 160 000 души – от програмата за рак на дебелото черво.
Министерството на здравеопазването подчерта, че ранната диагностика е една от най-ефективните мерки в борбата с онкологичните заболявания. Според данните, цитирани в програмите, преживяемостта при ранно откриване достига до 90%, докато при късно диагностициране спада многократно.
