Археолози откриха римските стени на Нарбон

ОЩЕ: Откриха подземна крепост от времето на въстанието на юдеите срещу Рим в Галилея (ВИДЕО)

В края на II в. пр.н.е. римският военачалник Гней Домиций Ахенобарб заедно с Квинт Фабий Максим Алоброгик разбиват племената арверни и алоброги и завладяват цяла Южна Галия, а през 118 г. пр.н.е. основават Колонията Нарбо Марциус. Гней Домиций, като проконсул на Галия, решава да устрои своята провинция, наречена Нарбонска Галия, по римски образец. По-късно това ще стане норма за завоюваните земи.

Той строи първия римски път в Галия – Виа Домиция (Via Domitia), който минава от Испания за Италия. Вторият път е Виа Аквитания (Via Aquitania), той се простира от Нарбо Марциус през провинция Аквитания до Атлантическия океан. По това време градът е разположен в устието на река Од, което го прави стратегически кръстопът за търговия, земеделие, пътешествия и римска военна експанзия.

Останки от градската стена на Нарбо Марциус. Снимка: Flore Giraud, Inrap

За значението на Нарбо Марциус може да се съди от речта на Марк Тулий Цицерон. През 69 г. пр.н.е. галските племена обвиняват владетеля на Нарбонска Галия в потисничество. Цицерон защитава бившия претор и в речта си описва Нарбо Марциус като „колония от граждани, която стои като наблюдателна кула и крепост на римския народ и като защитна бариера срещу тези племена“.

След такива думи може да се очаква, че градът е бил голяма крепост, но досега не са били откривани следи от римски защитни структури в района на Нарбон. Учените предлагат няколко обяснения защо древният римски град не е имал стени.

Според една от хипотезите Нарбо Марциус винаги е разполагал с голям брой воини, способни да потушат бунта на галските племена. Например през 46 – 45 г. пр.н.е. по заповед на Юлий Цезар там е разположен X легион (Legio X Equestris). В историческата литература Нарбо Марциус обикновено се нарича открит търговски град.

Районът на Нарбон, където в момента се провеждат разкопки, се намира в покрайнините на древния град. Построен е около 50 г. сл.н.е. за съхранение на стоки и след това е преустройван няколко пъти (от средата на I век до III век, след това – след период на запустяване – през IV и V век). Археолозите са открили там няколко склада, три улици, алея и система от пресичащи се канали, по които са се отвеждали дъждовните и отпадните води.

Един от складовете имал необичайна структура: първият етаж, използван за склад, бил снабден с техническо подземие с дренажна функция, направено от използвани амфори. Последният етаж е служил или за дом, или за офис – доста красив, с бетонни подове, украсени с мозайки и кирпичени стени. Този склад силно е пострадал от пожар.

По стените на помещенията, разположени над складовете, са запазени фрагменти от рисунки. Снимка: Flore Giraud, Inrap

Малко по-нататък се намирал втори склад, който очевидно е бил разрушен в резултат на същото събитие, но, подобно на първия, по-късно е бил възстановен. Една от стаите на сградата с добре запазени стени е украсена с изрисувана мазилка. Шарката имитира мраморни плочи, а таванът е украсен с преплитащи се растителни мотиви на бял фон.

ОЩЕ: Археолози опитаха мириса и вкуса на древно римско вино

Но най-интересната находка е част от крепостната стена с дължина малко повече от 30 метра. От едната страна част стената е свързана с кръгла каменна кула. Кулата е построена по необичаен начин: основата на кръглата част на зданието е вградена в квадратна основа. Това вероятно е направено, за да се придаде допълнителна стабилност на масивните стени.

Дебелината на стената и начинът на изграждане са същите като в римските крепости в Лион и Отюн. Все още няма окончателна датировка, но френските археолози смятат, че крепостта е построена още през I век сл.н.е., по време на разцвета на империята.