Екип учени са изследвали отново връх на стрела, открит по време на разкопки около Билското езеро в Швейцария. Оказва се, че артефактът е създаден от метеорит, паднал на Земята преди няколко хилядолетия.
Още: Нови умни стелки могат да откриват ранни признаци на деменция
Още: Нова версия на периодичната таблица може да промени начина, по който се измерва времето
Зъб от остров Ява на 60 000 години е приписан на сапиенс
Върхът на стрела с тегло само 2,9 грама и дължина 39,3 милиметра е открит в древно селище, известно като Мьоринген, съществувало между 900 и 800 г. пр.н.е. По предмета са открити следи от лепило, вероятно получено от брезов катран. Следователно върхът най-вероятно е бил прикрепен към дърво по време на употребата му.
Най-интересното откритие станало това, че самият накрайник е изработен от метеоритно желязо. Учените стигнали до този извод, съдейки по наличието на изотопи на алуминий-26, които се свързват с извънземен произход. Освен това в накрайника на стрелата е идентифицирана специфична сплав от желязо и никел, открита само в метеорити.
Още: 115-годишна жена стана официално най-възрастният човек на земята. Преживява коронавирус на 110
Още: Изследване твърди, че скелетът в семейната гробница на Александър Велики НЕ Е на баща му
Селището Мьоринген се е намирало близо до мястото на падането на метеорита Тванберг. Но задълбочен анализ разкрил разлики в концентрациите на никел и германий, което фактически елиминира Тванберг от списъка с кандидати за произхода на накрайника на стрелата.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Растенията наистина "крещят", просто досега не сме ги чували
Още: По кожата ни лазят зомби клетки: някои помагат, други ни вредят
В Австрия откриха доказателство за контакти между Римската и империята Хан
Авторите на изследването са изследвали три големи метеорита, открити в Европа, чийто химичен състав е подобен на състава на накрайника на стрела от Мьоринген, и предполагат, че артефактът е изработен от метеорита Каали ярв (територията на съвременна Естония). Той е паднал приблизително между 1870 и 1440 г. пр.н.е.
Разстоянието между Мьоринген и мястото на падане на метеорита – около 1600 километра – показва, че метеоритното желязо не само е било използвано през бронзовата епоха, но и активно търгувано.
Още: Научен пробив за витамин B1: Потвърдиха теория, смятана за невъзможна
Още: Притеснително: Пластмасата прониква в човешките мозъци
