Преди пет хиляди години на територията на Малтийския архипелаг хората построили комплекс от храмове от местен варовик. Древните строители са ориентирали тези структури стриктно по хоризонта, тоест са ги строили така, че входовете да съвпадат точно с положението на Слънцето на хоризонта в дните на равноденствията и слънцестоенетата. Дълго време предназначението на структурите оставаше неизвестно, но авторите на ново изследване са открили възможно обяснение. Храмовете вероятно са служили като училища, където са учили как да „четат“ звездното небе.
ОЩЕ: Археолози разкриха каква е била целта на емблематичните ирландски мегалити
Малтийският архипелаг е един от най-старите центрове на мегалитна архитектура. Десетки големи храмове са изградени там между 3600 и 2500 г. пр.н.е. Те са били изградени от огромни камъни, тежащи няколко тона. Това са едни от най-старите свободно стоящи каменни структури на планетата.
Строго по небесните посоки
Разположението на сградите включва централен проход с прав коридор, който води до чифт полукръгли апсиди, образуващи форма на детелина. Вътрешните стени често са украсени със спирали, дървета и животни.
В мегалитните храмове на Малта археолозите са открили разнообразни артефакти, включително животински останки, човешки останки и следи от пепел. Учените смятали, че там са се провеждали ритуали, жертвоприношения или масови празненства. Истинското предназначение на храмовете обаче дълго време оставало загадка.
ОЩЕ: В долмените на Панория два пъти по-често погребвали жени
Храмът Мнайдра. Alecastorina93 / CC BY-SA 3.0
Едно от най-интересните наблюдения е ориентацията на съоръженията. Много от тях „гледат“ строго на юг или югоизток. Например, храмът Мнайдра е осветен от слънчевите лъчи в дните на слънцестоенето и равноденствието. Но досега никой не е обяснил защо древните архитекти са строили сградите си толкова прецизно по небесните посоки.
Изследователите от десетилетия обсъждат причините за тази необичайна ориентация. Някои предполагаха, че строителите са следвали терена. Други го свързвали със защита от вятъра или желанието да изпълнят помещенията със слънчева светлина. Всички хипотези обаче оставали недоказани.
ОЩЕ: Древните използвали сложни научни знания, за да изградят долмена Менга
Три ярки звезди
Международен екип от учени под ръководството на Фабио Силва от университета в Борнмът във Великобритания решил да провери всички възможни хипотези. Изследователите са събрали най-голямата извадка, събирана някога – данни за ориентацията на 32 малтийски храма, включително руини, които не са били изследвани преди. За всяка конструкция входният азимут е измерен с точност до част от градуса.
След това Силва и колегите му използвали статистическо моделиране, за да проверят няколко хипотези едновременно: произволно разположение, защита от вятър, ориентация спрямо терена или ориентация спрямо звездите.
ОЩЕ: "Пътека на мъртвите" от неолита е открита в Ирландия
Храмът Таршин. Berthold Werner / CC BY-SA 3.0
Статистическият анализ разкрил, че нито една „земна“ причина не може да обясни ориентацията на повечето храмове. Вместо това Силва забелязал, че много от структурите са изградени така, че входовете или коридорите им сочат точно към местата, където трите ярки звезди на южното небе изгряват или залязват. По-специално става дума за звездите Хадар (Бета Кентавър) в съзвездието Кентавър, Гакрукс в съзвездието Южен кръст и Авиор в съзвездието Кил.
Изчисленията показали, че в ерата на строителството на храмове тези звезди са се издигали над хоризонта с два до четири градуса и са били видими дори в условия на атмосферна мъгла. Освен това хелиакалното им изгряване (първата поява преди зазоряване) съвпада с есенното равноденствие, важен момент за земеделските общества: дните започват бързо да намаляват, което показва необходимостта от приключване не прибиране на реколтата и подготовка за зимата.
ОЩЕ: Какво е хендж и защо са издигани такива структури?
Планетариум от каменната ера
Защо именно тези три звезди? Малта е архипелаг, заобиколен от Средиземно море, а мореплаването е било жизненоважно за хората от онази епоха. Доказано е, че още през V хилядолетие пр.н.е. островите са поддържали икономически връзки със Сицилия, Еолийските острови и Пантелерия. Обратното пътуване до Малта от север обаче изисквало умения: островите не се виждат от сицилианското крайбрежие.
Авторите на изследването предполагат, че храмовете са изпълнявали същата функция като така наречените каменни канута на полинезийците. Камъните имитирали формата на лодка и сочели към необходимите звезди. С тяхна помощ бъдещите моряци били обучавани да „четат“ нощното небе като карта.
Според учените дългите отворени коридори вътре в малтийските комплекси имитирали палубата на кораб и създавали илюзията за морско пътешествие, въпреки че в действителност човекът е бил на сушата. А тесните входове очертавали частта от хоризонта, където се появявали необходимите звезди, и помагали да се фокусира погледът върху тях. Този „планетариум“ от каменната ера помагал да се запомнят трите ключови звезди, сочещи на юг – посоката към дома.
Интересното е, че близо до 2400 г. пр.н.е. хората спират да строят малтийски храмове по стария принцип. Учените посочват две възможни причини. Първата е сушата от 2400 г. пр.н.е., по това време хората вероятно са се борили за оцеляване и са нямали време за старите ритуали със звездите. Втората причина е социално-икономическата изолация, възникнала от вътрешни кризи, което довело до намаляване на морската дейност. Ако хората са започнали да плават по-рядко, тогава вече не е имало нужда да се учат как да се ориентират по звездите.
ОЩЕ: Дървени стени не спасили живите от света на мъртвите
Не всички обаче са съгласни със заключенията на екипа на Силва. Археологът Хю Гроукат от Университета на Малта признава връзката на някои храмове с астрономията, но ги смята за изключение. Според него ориентацията на сградите е била свързана предимно със слънчевата светлина и защита от северните ветрове.
В бъдеще екипът на Силва планира да приложи метода си към други древни структури, за да види дали те са били подравнени със звездите. По този начин може да се разбере колко широко разпространено е било това явление през неолита.
Научният труд е публикуван в списанието Archaeological and Anthropological Sciences.
